Определение № 167 от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3303/2014 г.

Постъпила е Молба от [фирма] - [населено място] с искане да му се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокат, което ВКС е пропуснал. Молителят представя копие от Фактура №5277/19.09.2014 г. за 1 384. 03 лв. с ДДС - такса по договор за правно обслужване от 06.06.2009 г. за изготвяне на отговор по касационна жалба и копие от Отчет по сметка, изготвена на 25.06.2015 г., с наредител [фирма] - [населено място] и получател Адвокатско дружество Т. и съдружници за получен на 25.11.2014 г. превод 5548.05 лв., включително по Фактура № 5277/19.09.2014 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: С Определение № 323 от 17.06.2015 г., постановено по делото, не е допуснато касационно обжалване на Решение №323 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 453/ 2014 г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба на С. Х. К. - от [населено място]. Разноски за касационната инстанция на ответника по жалбата [фирма] - [населено място] не са присъдени, тъй като към Отговора на касационната жалба не са представени доказателства. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението;0 когато е доказала в производството извършването на разноски. Когато в договора за правна помощ е указан вида на плащане по банков път, извършеното плащане следва да бъде установено със съответните банкови документи, а когато възнаграждението е платено в брой, това се отразява в договора за правна помощ, който има характер на разписка, с която се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е платено. В противоречие с изложеното [фирма] - [населено място] в касационното производство не е доказало направени разходи за адвокат, затова ВКС не му е присъдил разноски. Доказателствата, представени сега с молбата по чл. 248 ГПК, не могат да бъдат съобразени, тъй като тези доказателства е следвало да бъдат представени преди постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да бъде преценено от ВКС като основателно искането за присъждане на разноски. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение