Определение № 399 от 20.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4261/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител П.-инспектор в ТД Пловдив, за отмяна на определение от 23.102018 по ч.гр.д.№ 561/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 16.10.2018г. по гр.д.№2322/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Ответниците по частната жалба И. и А. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че срокът на проверката, извършвана от Комисията, е преклузивен и в случая не е спазен, поради което правомощието на Комисията да иска отнемане на имуществото на ответниците в полза на Държавата е преклудирано, както и самото материално право на Държавата, което води до недопустимост на исковото производство. По образуваното тълкувателно дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС е поставен за тълкуване въпросът: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”. Произнасянето по частната жалба по настоящото дело е обусловено от отговора на този въпрос. Ето защо производството следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 1/2018 г. ОСГК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.