Определение № 1943 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2025 г.

Производството е по редна на чл. 229 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. от [населено място] против определение № 2057 от 20.01.2025г., постановено по адм. д. № 7876/2024г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното определение № 2057/20.01.2025г., постановено по адм. д. № 7876/2024 г. административният съд връща частната жалба от 07.01.2025г. на Г. Б. Г. против определение № 24356 от 21.11.2024г., постановено по адм. д. № 7876/2024г. по описа на АССГ, с което е оставен без разглеждане жалбата на Г. против мълчалив отказ на „Атос ай ти солушънс енд сървисис“ ЕООД да му предостави достъп до негови лични данни, които се обработват от дружеството. Частният жалбоподател оспорва определението с искане да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно не кредитира представени доказателства за хоспитализирането му в болнично заведение, което препятства жалбоподателя да спази процесуалните срокове, както и неправилно оценява социалното му положение. Върховният адмнистративен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че дадените на Г. с разпореждане № 833/09.01.2025г. указания за отстраняване на нередовности на частната му жалба срещу определение № 24356 от 21.11.2024г. по адм. д. № 7876/2024г. по описа на АССГ за представяне на приподписана от адвокат частна жалба и за внасяне на дължимата държавна такса за производството не са изпълнени в дадения срок, който изтича на 16.01.2025г. на първо място, по отношение на подадената от жалбоподателя молба от 10.01.2025г. за освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба, съдът посочва, че с влязло в сила определение № 15429 от 26.08.2024г. искането е отхвърлено. Посочва също така, че към момента на постановяване на оспореното определение Г. не представя нови доказателства за имотното му състояние, които да налагат ново произнасяне. На следващо място, представените документи с неясен произход за твърдян престой в болница, също не налагат извод за непредивидени обстоятелства, които да доведат до пропускане на срока за изпълнение на указанията на съда с разпореждане № 833/09.01.2025г., а искане за възстановяване на срока не е подавано. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд. Твърденията за социалното положение не са подкрепени с доказателства от една страна, а от друга представените документи-незаверени и с неясен произход за болничен престой са неотносими към преценката за законосъобразност на съдебния акт. Законосъобразно и обосновано, с оглед на представените доказателства, първоинстанционният съд приема за установено, че указанията за отстраняване на нередовности на частната жалба на Г. срещу определение № 24356 от 21.11.2024г., постановено по адм. д. № 7876/2024г. по описа на АССГ, дадени с разпореждане № 833 от 09.01.2025г. не са изпълнени, което води до връщане на частната му жалба от 07.01.2025г. срещу посоченото по-горе определение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изложеното, Върховният административен съд, Пето отделение,