Определение № 2601 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 978/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 219/09.12.2025 г. по гр.д. № 389/2025 г., с което Апелативен съд – Варна, потвърждавайки решение № 260007/16.04.2025 г. по гр.д. № 2289/2019 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлил исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както следва: · на основание чл. 141 ЗОНПИ да се отнеме в полза на държавата от М. П. Д. на сумата 100 лв. – стойността на 10 дружествени дяла от капитала на „Фея 86“ ООД и · на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ да се отнеме в полза на държавата от А. И. К. сумите 100 лв. – стойността на 10 дружествени дяла от капитала на „Фея 86“ ООД, 22 901.40 лв. – наличност по три банкови сметки, 1/15 ид. части от един имот в [населено място], обл. Варна, и един лек автомобил БМВ - 530ХД. · е определил дължими такси и разноски от Комисията (чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ). Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общата и допълнителните) по следните материалноправни въпроси: По предявен иск за отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ допустимо ли е съдът: 1) да отъждестви придобитото имущество в 10-годишния период на проверката с понятието „значително несъответствие“ в смисъла на § 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.), а сега - § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и 2) да изключи паричния недостиг за придобиването на това имущество от анализа за определяне на несъответствието? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че положителния отговор на първия въпрос, даден от въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на практиката. По същество се оплаква, че решението е неправилно. Ответникът А. К. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. От ответника М. Д. не е постъпил отговор по касационната жалба. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че макар към момента на повдигнатото обвинение срещу първия ответник за престъпление в обхвата на чл. 20, ал. 1, т. 25 ЗОПДНПИ да е приложим отмененият ЗОПДНПИ, § 5, ал. 2 ЗОНПИ го задължава по предявените искове да приложи ЗОНПИ. Добавил е, че за това престъпление, което се включва в обхвата и на чл. 108, т. 18 от ЗОНПИ, първият ответник е признат за виновен със споразумение, одобрено по нохд № 333/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, а престъпната му дейност е годна да генерира незаконни доходи в смисъла по ЗОНПИ. Въззивният съд е намерил, че периодът на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ е от 08.01.2008 г. до 08.01.2018 г., като от 05.12.2012 г. до края на периода ответниците са във фактическо съжителство на съпружески начала (§ 1, т. 18 ДР ЗОНПИ). Така е мотивирал извод, че в анализа за установяване на несъответствието следва да участва както имуществото, придобито от първия ответник в 10-годишния период на проверката, така и придобитото от втория ответник в периода на фактическото съжителство, което е налично в края на периода (чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗОНПИ). Намерил е, че единственото имущество, което първият ответник е придобил през 10-годишния период на проверката и е налично в края на периода, са 10 дяла от учреденото на 26.06.2017 г. дружество с ограничена отговорност „Фея 86“ООД. Други 10 дяла от дружеството притежава вторият ответник. Остойностил е 20-те дружествени дялове на сумата 200.00 лв. Намерил е, че в периода на фактическото съжителство вторият ответник е придобил имоти - на 31.05.2013 г. купил един апартамент в [населено място] и на 16.08.2016 г. по замяна придобил 1/15 ид.части от един имот в [населено място]. Приел е, че тъй като вторият ответник е продал апартамента, следва да остойности само придобитото по замяна (чл. 148, ал. 2, т. 1 ЗОНПИ). Остойностил го е на сума 17 277.25 лв. - пазарната стойност на 1/15 ид. части от имота в [населено място] към 16.08.2016 г. след приспадане на пазарната стойност на две движими вещи, които вторият ответник прехвърлил със замяната. Остойностил е и л.а. БМВ 530ХД на сумата 75 700.00 лв. – пазарна стойност към 15.09.2014 г., когато вторият ответник го купил. Намерил е, че в края на периода наличността по банковите сметки на втория ответник е за общата сума 23 607.71 лв. Така е заключил, че общата стойност на имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ е за сумата 116 784.96 лв. Тя е под 150 000 лв. и не може да обоснове извод за превишение между притежаваното в началото на периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ, възмездно придобитото през и налично в края на периода имущество, което е значително в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Въззивният съд е намерил това достатъчно, за да изключи материалното право на държавата да отнеме това имущество, и е заключил, че исковете са неоснователни. Към момента е висящо тълк.д. № 1/2026 г. ОСГК на ВКС по въпроси, един от които е: Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? Повдигнатият и обуславящ обжалваното решение въпрос (първият) е различна формулировка на въпроса, който е предмет на тълкувателното дело. Вторият повдигнат въпрос не обуславя решението, тъй като въззивният съд не е разсъждавал по него. При тези мотиви, съдът