Определение № 60420 от 18.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2281/2021 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. С. Й., като представител на Р. Д. Близнашки и „Гарант РБ“ ЕООД, срещу определение № 60305 от 02.08.2021г. по ч. т. д. № 690/2020г. на Върховен касационен съд, в частта му, с която са оставени без уважение молбите им по чл. 250 ГПК, чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК. Частните жалбоподатели искат отмяна на определението в атакуваната част като неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определението от 25.02.2021г. по ч. т. д. № 690/2020г. на Върховен касационен съд, във връзка с което са подадени молбите по чл. 250 ГПК, чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК, е постановено от ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 1-во ГПК при осъществен инстанционен контрол от ВКС на определение на апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Тексимбанк“ АД. Определението не подлежи на инстанционен контрол. С оглед на това, на основание чл.250, ал.3, чл.247, ал.4 и чл.248, ал.3, изр. 2-ро ГПК, на обжалване не подлежи и актът, с който съдът се произнася по молбите по чл.250, чл.247 и чл.248 ГПК за допълване, поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение / допълване в частта за разноските на определението по чл.274, ал.2, предл. 1-во ГПК. С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд