Определение № 209 от 01.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2096/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Компани Франсез Д`Асюранс Пур Льо Комерс Екстериор СА“, Франция срещу определение № 2913 от 22.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2487/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу писмо изх. № ГС-21-132/04.08.2023 г. на Софийски градски съд, с което същото е уведомено, че е оставена без уважение молбата му за връщане на внесена от него по сметка на съда парична гаранция от 3 000 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като противоречи на практиката на ВКС, според която отказът на Председателя на съда да освободи парична гаранция представлява съдебен акт по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК и като такъв подлежи на обжалване. Релевира оплакване и за липсата на произнасяне по възражението му за нищожност на обжалваното определение поради това, че е постановено от ненадлежен орган – съдебен помощник, който, съгласно чл. 246а, ал. 1 ЗСВ, има право да изготвя само проекти на съдебни актове, но не и да постановява такива.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

При постановяване на атакуваното определение Софийски апелативен съд е съобразил следните факти:

Пред Софийски градски съд е образувано гр. д. № 12639/2018 г. с предмет обезпечаване на бъдещ иск на „Компани Франсез ДАсюранс Пур Льо Комерс Екстериор СА“, Франция срещу „АД Медия“ ООД; С определение от 03.10.2018 г. исканото обезпечение е допуснато при внасяне на парична гаранция в размер на 3000 лв.; Така обезпеченият иск е предявен, като с решение от 18.12.2019 г. по т. д. № 2426/2018 г. на СГС, VI-17 състав, влязло в сила на 27.02.2020 г., същият е уважен; С определение от 265434 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 12639/2018 г., по подадена от „Компани Франсез ДАсюранс Пур Льо Комерс Екстериор СА“, Франция молба, обезпечението е отменено и е постановено освобождаване на внесената по него гаранция от 3000 лв. и превеждането й по посочената от дружеството банкова сметка; С молба от 24.01.2023 г. до Председателя на Софийски градски съд дружеството-ищец е поискало сумата по гаранцията да бъде преведена по банковата му сметка; С писмо изх. № ГС-21-132/04.08.2023 г. на Софийски градски съд, подписано от Б. Д., оправомощен съгласно Заповед № РД-08-239 от 25.01.2018 г. на Председателя на СГС, същото е уведомено, че молбата му за връщане на внесената от него по сметка на съда парична гаранция от 3 000 лв. е оставена без уважение.

За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от „Компани Франсез Д`Асюранс Пур Льо Комерс Екстериор СА“, Франция срещу отказа на Председателя на Софийски градски съд за връщане на паричната гаранция, въззивният съдебен състав е приел, че в случая липсва предмет на обжалване, доколкото атакуваното писмо не е процесуален акт, а е израз на осъществените задължения, произтичащи от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите да се доведе до знанието на сезиращата страна становище от сезирания орган. Отделно от това, счел е обжалването на същото за недопустимо и с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното определение е правилно.

Изцяло следва да бъде споделено становището на въззивния съд, че не е налице предмет на обжалване. По своята същност отказът на Председателя на Софийски градски съд да освободи внесената парична гаранция и да нареди превеждането й по сметка на ищеца не представлява съдебен акт, а е действие, произтичащо от функциите му на административен ръководител на съда, включващи също управление и контрол на публичните финанси, т. е. не се касае за акт на съда като правораздавателен орган, а за действие във връзка с изпълнението на такъв акт.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че отказът на Председателя на СГС представлява съдебен акт, доколкото с него се разрешава правен въпрос – относно наличието на предпоставките по чл. 82 ГПК за освобождаване на внесена парична гаранция, настоящото производство отново би било недопустимо съгласно задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми не подлежи на обжалване. Поради необжалваемостта на този акт, по отношение на същия не може да бъде извършена и преценка относно неговата валидност и допустимост.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение