Определение № 12853 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Образувано е по частна жалба на З. М. Г. от гр.София срещу Определение № 35234/27.10.2025 г. по адм. дело № 10223/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на З. М. Г., против мълчалив отказ на НЕЛК да се произнесе по жалба на освидетелстваното лице срещу ЕР на ТЕЛК № 90381/19.02.2025 г. на ТЕЛК към 5-ТА МБАЛ „Княгиня Клементина - София“ ЕАД и е прекратено производството по адм. дело № 10223/2025 г. на АССГ В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 вр. Чл. 236 АПК. Твърди, че неправилно в случая съдът е приел, че липсва мълчалив отказ. Посочва и че след подаването на жалбата е последвало произнасяне на НЕЛК, което не било благоприятно за него. Ответникът НЕЛК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че делото е образувано по постъпила при НЕЛК жалба от З. М. Г., против мълчалив отказ на НЕЛК да се произнесе по жалба на освидетелстваното лице срещу ЕР № 90381/19.02.2025 г. на ТЕЛК към 5 МБАЛ „Княгиня Клементина - София“ ЕАД. НЕЛК е изразил становище по неоснователност на подадената жалба и е посочил, че не е налице мълчалив отказ, тъй като Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания при НЕЛК се е произнесъл с ЕР № 92334/16.09.2025 г., изпратено на Г.. По това становище е постъпила молба от частния жалбоподател, в която същия подържа жалбата си срещу мълчалив отказ на НЕЛК и изразява несъгласие с забавеното произнасяне от административния орган. Първоинстанционният съд е приел, че непроизнасянето на НЕЛК не формира мълчалив отказ, поради което не е налице акт, който да подлежи на оспорване - чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като срокът по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. В случая бил издаден административен акт - решение на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания при НЕЛК № 92334/16.09.2025 г., който бил благоприятен за оспорващата страна и с който били удовлетворени нейните права и законни интереси. Поради това е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т.1 и т. 4 АПК. По тези съображения е оставил без разглеждане жалбата срещу оспорвания мълчалив отказ и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. На първо място при постановяване на оспореното определение съдът не е съобразил разпоредбите, според които при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто в настоящия случай е налице, то производството продължава по оспорването на изричния отказ. Констатацията на съда, че издадения от НЕЛК акт е благоприятен за оспорващия не е подкрепена от доказателства по делото, тъй като решението на НЕЛК подлежи на самостоятелно оспорване от освидетелстваното лице съгласно чл.63 от ПУОРОМЕРКМЕ. Принципно правилен е извода на съда, че както общата процесуална уредба по действащия АПК, така и специалната по Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно-отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ е специализираният състав на НЕЛК. Административното обжалване на ЕР на ТЕЛК и постановяването на мотивирано решение на НЕЛК са въведени от законодателя като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, тъй като предмет на оспорване пред съда е Решението на НЕЛК. Непроизнасянето на административния орган в нормативно установения срок обаче не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на оспорване по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК., т. к. срокът по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с Решение на НЕЛК по обжалването на ЕР е инструктивен, а не преклузивен. (В този смисъл е константната практика на ВАС - Определение № 11868 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2016 г., VI о., Определение № 3948 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 105/2019 г., VI о., Определение № 10604 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2025 г., VI о.) Ето защо подадената жалба от Г. се явява преждевременна, но това не се отразява на крайната неправилност на оспореното определение, по аргумент от чл. 58, ал. 3, чл. 172, ал. 3 АПК и и ППВС № 4/1976 г., тъй като съдът е следвало да се произнесе по последвалия в хода на производството изричен административен акт. На второ място видно от оспореното определение съдът го е постановил на правно основание чл. 159, т. 4 АПК, според която жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато "оспорващият няма правен интерес от оспорването". Мотиви в тази насока в оспореното определение не са изложени, освен констатацията, че е благоприятен за жалбоподателя. Освен това ако се приеме, че това е правното основание, то наличието на правен интерес от оспорването се преценява не само към момента на подаване на жалбата, а и към момента на постановяване на съдебния акт. В случая към момента на постановяване на съдебния акт – 27.10.2025 г. – е налице последвало изрично произнасяне на административния орган, като липсват данни, че същото е благоприятно за жалбоподателя. Напротив същия твърди, че не е в негов интерес. С оглед горното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на ЕР № 92334/16.09.2025 г. на НЕЛК. При този изход на спора по искането за присъждане на разноски от страните следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК.