Определение № 5 от 04.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 1006/2022 г.

Производството е по чл. 44, ал.1 от НПК, образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – Русе и Окръжен съд – Русе относно разглеждане на молбата на Б. Е. М. за съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, в което е изразена позиция, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Русе. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по делото е било образувано пред Окръжен съд – Русе по молба, депозирана от Б. Е. М., за допускане на съдебна реабилитация по общо 9бр. осъждания, постановени от РС- Русе и ОС-Русе. С определение, постановено в съдебно заседание на 23.11.2022г. по ЧНД № 681/2022 г., съдията-докладчик прекратил съдебното производство и го изпратил по компетентност на Районен съд – Русе. В мотивната част на съдебния акт са изложени съображения, че осъжданията на молителя, които са наложени от РС-Русе и ОС-Русе, са групирани от РС Русе, поради което именно този съд се явява последен, съгласно чл.433, ал.2 от НПК, т.е. местно компетентен да разгледа молбата на М..В Районен съд – Русе било образувано ЧНД № 2246/2022 г. по описа на този съд. С разпореждане от 02.12.2012 г. съдът прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност. В мотивите си е посочил, че от приложената по делото справка за съдимост е видно, че доколкото молителят е осъден с няколко присъди от различни съдилища, като ОС-Русе е съдът, наложил най-тежкото наказание на М., именно той е съдът, който следва да разгледа молбата за съдебна реабилитация. Настоящият съдебен състав счита, че съобразно специалното правило на чл. 433, ал. 2 от НПК делото е подсъдно на Окръжен съд – Русе, тъй като именно този съд е наложил най-тежкото наказание. Обстоятелството, че впоследствие Русенският районен съд е кумулирал тази санкция с наказанията по н. о. х. д. № 3763/2006 год.; по н.о.х.д. №2859/2007г.; по н.о.х.д. №1511/2007г. и по н.о.х.д. №1731/2009г., всички по описа на РС-Русе не променя този извод, защото по смисъла на чл. 433, ал. 2 от НПК съд, наложил най-тежкото наказание, е този, който е индивидуализирал наказанието, отчитайки всички обстоятелства от значение за вида и размера му, включително и данните за личността на дееца. Именно последните в крайна сметка са от съществено значение и в производството по съдебна реабилитация. Съдът, който прилага разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 от НК в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, не се занимава с индивидуализация на наказанието, а единствено определя общото наказание по правилата на съвкупността (в този смисъл са Опр. 74/2010 год. по н. ч. д. № 320/2010 год. на ІІІ н. о., Опр. № 97/2014 год. по н. ч. д. № 1174/2014 год. на ІІІ н. о., Опр. № 86/2015 год. по н. ч. д. № 1096/2015 год. на ІІІ н. о., Опр. № 21/2016 год. по н. ч. д. № 141/2016 год. на ІІІ н. о. и др.). Ето защо делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд – Русе за разглеждане и решаване по същество. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК