Определение № 2149 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Л. Г. срещу определение №2714 от 31.10.2023 г. по ч. гр. д. №2790 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е оставена без уважение частната и жалба вх. № 284250 от 24.08.2023 г. срещу разпореждане № 26091 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 4161 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, I-11 състав. Частният жалбоподател счита, че определението е нищожно и очевидно неправилно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Н. Г. е предявила срещу Държавата, Софийската районна прокуратура, Софийския районен съд и Софийския градски съд иск за заплащане на 100 000 лв. неимуществени вреди, причинени от незаконно настаняване на принудително лечение. Исковата молба е била върната с разпореждане № 11276 от 15.05.2020 г. по гр. д. № 4161 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, I-11 състав, което е било потвърдено с определение № 282 от 29.01.2021 г. по ч. гр.д.№131 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав. Определението на Софийския апелативен съд е връчено лично на Н. Г. на 5.02.2021 г., не е било обжалвано и е влязло в сила. След повече от две години с частна жалба от 25.07.2023 г. Н. Г. отново е обжалвала разпореждането с което е върната исковата и молба и тази частна жалба е върната поради изтекъл срок за обжалване с разпореждане № 26091 от 31.07.2023 г. по същото дело на Софийския градски съд. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция определение на Софийския апелативен съд. Съображенията на този съд са както неспазването на срока за обжалване, така и изчерпването на инстанционния контрол върху разпореждането. Противно на твърдението на Н. Г., определението на Софийския апелативен съд е подписано саморъчно от всички съдии на състава, поради което не е нищожно, както се твърди в частната жалба. Определението не е и очевидно неправилно, тъй като от неговото съдържание не може да се констатира прилагане на отменена правна норма, нейното превратно прилагане или допуснати нарушения на правилата на формалната логика. Напротив, обжалваното определение не противоречи, а съответства на процесуалния закон и на практиката на ВКС, според която спорът относно нередовността на нейната искова молба не може да бъде пререшаван. Ето защо касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение