Определение № 443 от 02.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2975/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ю. Ю. чрез пълномощника му адвокат М. Д. против решение № 54 от 7.03.2016 г., постановено по гр.д. № 700 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Шумен в частта, с която е потвърдено решение № 1692 от 23.10.2015 г. по гр.д. № 14.30/2012 г. на Районен съд-Шумен за извършване на съдебна делба на УПИ VII-196 в кв.10 по плана на [населено място], [община], област Шумен и построените в него масивна жилищна сграда и стопански постройки чрез изнасяне на имота на публична продан и отхвърляне претенцията на М. Ю. Ю. по чл.349, ал.2 ГПК.. Н. С. О. и О. Е. О. са подали отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. Б. Ю. Ю. не е изразила становище в настоящото производство. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: При преценка способа за извършване на делбата въззивният съд е съобразил, че съсобствеността върху процесния имот е формирана чрез наследяване по отношение дяловете на М. Ю. и Б. Ю. и договор за покупко-продважба по отношщение длявоте на другите двама съделители Н. С. и О. О., поради което е налице т.нар. смесена съсобственост, при която извършването на делба чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК на някой от съделителите е недопустимо. Касаторът счита, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1/2004 г., ОСГК, тъй като за него собствеността е възникнала по наследство и при откриване на наследството единствено той е живял в имота. Соченото противоречие с практиката на ВКС не е налице. В т.8 на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК е дадено тълкуване, че предпоставка за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК-отм, сега чл.349, ал.2 ГПК е възникване на съсобствеността от наследяване, а когато съсобствеността е резултат от повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо и делбата се извършва чрез изнасяне на имуществото на публична продан. Следователно е относимо е дали правата на всички съделители са възникнали на едно или на повече основания. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. М. Ю. Ю. следва да възстанови на Н. С. О. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 400 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 6.06.2016 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение