Определение № 1551 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 909/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от С. И. Ф. и Р. И. Ф., чрез адвокат Р. Н., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение №140 от 05.03.2025г. по гр.д. № 391/2022г. на Районен съд – Силистра, постановено във фазата по извършване на делбата. Ответницата по молбата Д. И. Ф., чрез адв. И. Р., е изразила становище за неоснователност на молбата за отмяна. На 13.03.2026г. е постъпила молба от адвокат Р. Н., с която уведомява съда, че С. И. Ф. е починала на 26.02.2026г., като е приложено и удостоверение за наследници. Видно от последното, наследници на С. И. Ф. са двете й дъщери - молителката Р. И. Ф. и ответницата по молбата Д. И. Ф., т.е. няма наследници, които да не са страни по делото и които да бъдат конституирани като страни в производството, предвид на което и С. И. Ф. следва да бъде заличена като страна по делото. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са твърдения, че с решението по извършване на делбата не са съобразени делбените квоти, при които е допусната делбата и делът на Р. И. Ф. е намален с 1/3 ид.ч., равняваща се на 103 кв.м., което според молителя е основание за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. На следващо място се поддържа, че С. И. Ф. има запазено право на ползване върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], но не е конституирана като съделител на този имот. Поддържа се че в съдебното решение е следвало изрично да се посочи, че за този имот има запазено право на ползване. Изложени са доводи, че от приложеното становище на гл.архитект на община Силистра е видно, че жилищна сграда с идентификатор *** е неподеляема ,еднофамилна. Поддържа се, че е налице очевидна неправилност на решението поради това, че е допусната делба на имот, който по естеството си е неподеляем и това е основание за неговата отмяна по чл.ЗОЗ от ГПК. Според молителя съдът е трябвало да уреди въпроса с достъпа до тавана на сградата. Лишаването от достъп до тавана ограничава правата на съделителката Р. Ф., на която е поставен в дял първият етаж от сградата. Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая в подадената молба за отмяна не се сочат основания за отмяна, покриващи някоя от изчерпателно предвидените в чл.303, ал.1 ГПК хипотези, а същата се основана на доводи, които съставляват касационни основания за неправилност на влязлото в сила решение, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В този смисъл молбата не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК за редовност, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение