Определение № 4298 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във вр. чл. 216а, от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба "Ита Инженеринг" ООД, гр. София, представлявано от управителя, против определение № 343 от 27.03.2025 г. по преписка № КЗК-259/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искане за налагане на временна мярка-спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, свързани с наличието на обезпечителна нужда, предвид обстоятелството, че провеждане и възлагане на обществена поръчка при твърдяните от жалбоподателя нарушения щяло да доведе до негативни последици за възложителя и неопределен кръг физически и юридически лица. Изборът на изпълнител щял да се проведе при груби нарушения на принципите на ЗОП. Спирането на процедурата щяло да защити не само интересите на жалбоподателя, но и на други участници и на обществото. Продължаването на действията на възложителя щяло да доведе до сериозна финансова щета на бюджета. КЗК не установила, че отрицателните последици от спирането за всички интереси превишава ползата от налагането на мярката. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответната по частната жалба страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ дава становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а от ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на жалба на „ИТА Инженеринг“ ООД срещу Решение № F627108/14.02.2025г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ за откриване на „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане, внедряване и поддръжка на единна система за проследяване и анализ на транспортните потоци по републиканската пътна мрежа - автомагистрали, I-ви, II-ри и III-ти клас пътища”. С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка „спиране“ на процедурата за възлагане на обществена поръчка. С оспореното пред съда определение искането е оставено без уважение. КЗК е взела предвид, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата”. Прието е, че липсват доказателства за възможността от значимо за производството увреждане на интересите на страните и конкретно на жалбоподателя. Взето е предвид, че към настоящия момент контролния орган не може и не следва да се произнася по безспорен и категоричен начин дали са извършени нарушенията при издаване на оспорваното решение, тъй като това би довело до създаване на условия за предубеденост на състава на Комисията. Кредитирано е становището на възложителя, че спирането на обжалваната процедура би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото, тъй като в резултат на спирането и забавянето на стартирането на процедурата за възлагане на поръчката и осигуряването на изпълнители, безопасното преминаване и намаляване риска от произшествия по републиканските пътища на територията на засегнатият район от страната било силно застрашено. Спирането на процедурата водело до ограничаване на възможността на възложителя да изпълнява законоустановените си задължения по подобряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване на здравето и живота на гражданите, както и осигуряване на безопасност за живота и здравето на пътуващите през републиканската пътна мрежа лица. Случаят попадал в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При преценка на основателността на отправеното искане за спиране на производството, Комисията е разгледала изложените пред нея в тази връзка аргументи. В оспореният акт са обективирани както доводите на жалбоподателя, свързани с предмета на поръчката, вида на допуснатите според него нарушения, очакваните последици от отмяна на оспорения акт на възложителя, така и изводи на комисията за приложимите материалноправни норми и наличието, респективно липсата на основания за налагане на търсената с жалбата временна мярка. При съобразяване с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Тази преценка се извършва въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и представените от страните доказателства. При постановяване на определението, КЗК е отчела спецификата на конкретната обществена поръчка и нейния предмет, приемайки в резултат на това, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и на обществото, в лицето на ползвателите на пътната мрежа на значителна част от територията на страната. Допускането на забавяне на изпълнението на дейностите по изграждането на системата предмет на обжалваната процедура ще затрудни една от основните дейност на възложителя, свързана с проследяване и анализ на транспортните потоци по републиканската пътна мрежа. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че предвижданата за изграждане система ще комуникира със системите на МВР за установяване на престъпления, свързани с установяване и разкриване на престъпления, което би осигурило в по-висока степен защита на обществения интерес. В жалбата пред КЗК срещу решението за откриване на процедурата са посочени множество аргументи, касаещи законосъобразността на действията на възложителя, без да се изтъкват, както обосновано е установила и Комисията, същински мотиви относно възможността за значимо за производството увреждане на интересите на обществото и страните, включително и тези на самия жалбоподател. Правилно е преценено, че в хода на производството по чл. 204 от ЗОП не следва да се осъждат доводите в жалбата, свързани с твърдения за наличие на незаконосъобразни изисквания в документацията за участие в процесната обществена поръчка. Произнасянето по тях е свързано с решаването на спора по същество, което изключва възможност за тяхното обсъждане и квалифициране в производство по искане за спиране на процедурата за възлагане на конкретната поръчка. При липсата на посочени от жалбоподателя доказателства за съществено за производството нарушаване на неговите интереси от продължаването на процесната процедура до произнасяне на КЗК по депозираната пред нея жалба, и излагането в становището на възложителя на обосновани аргументи против спиране на процедурата, Комисията правилно обосновано е приела, че негативните последици, които могат да увредят интересите на възложителя и на обществото, превишават ползата от спирането на процедурата. Забавянето на процедурата може да окаже сериозно негативно въздействие върху интересите на обществото, доколкото е наложително осигуряването на дейностите, предмет на обществената поръчка - поддръжка на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на четири области, сериозно натоварени с трафика на превозни средства в страната и чужбина. Съобразена е нормата на чл.112 ал. 8 ЗОП, според която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което продължаването на процедурата не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение и интересите на жалбоподателя и обществото ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила. При липса на твърдяните в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата законосъобразност, акта на КЗК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК във вр. с чл. 216а ал. 1 изр. 2 от ЗОП, Върховен административен съд, четвърто отделение