Определение № 577 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. чрез пълномощника му адвокат З. Д. против решение № 80 от 1.03.2018 г. по гр.д. № 334 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 97 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 43/2017 г. на Районен съд-Златоград за отхвърляне на предявения от С. А. Б. против [община], при участие като трети лица-помагачи на ищеца на Л. С. Б., Ш. М. Б. и В. С. Б., иск за установяване, че е допусната грешка в ПУП [населено място] от 1987 г. като част от УПИ III-151, кв.19 в северната му част с площ 132 кв.м. неправилно е заснета като общинска собственост вместо към имота, съсобствен на ищеца съгласно нотариален акт № 157, том I, н.д. № 158/2006 г. [община] не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Ищецът е твърдял, че при изработването на подробния устройствен план, утвърден със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснеманена северната граница, вследствие на което около 132 кв.м. от имота са преминали в собственост на общината. [община] не е подала отговор на исковата молба. При постановяване на решението си Окръжен съд-Смолян е приел, че предвиждането за [улица] г. и съгласно чл.22 З. /отм./ планът за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително действие. В случая обаче не се оспорва е процесната част е завзета от държавата и се ползва като улица, макар да няма положена асфалтова настилка, тротоари, бордюри, улично осветление. Счел е, че макар общината да не е подала отговор на исковата молба, а възражението за придобиване на спорното място по давност е направено една с писмената защита след приключване на устните състезания пред районния съд, то последното не е оспорено от ищеца, поради което е прието, че след влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. общината е придобила собствеността по давност. Обсъдено е придобивното основание на праводателите на ищеца – констативен нотариален акт за собственост по давност от 1986 г. и е счетено, че към този момент улицата е била прокарана и спорната площ е придобита още към 1984 г. от държавата, поради което в плана от 1987 г. не е допусна твърдяната от ищеца грешка, тъй като този план правилно отразява спорната част като попадаща в улица съгласно предвиждането на плана от 1974 г. и владеенето и от държавата повече от десет години до 1987 г. Настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне с цел проверка допустимостта на предявения иск за установяване грешка в регулационен /сега подробен устройствен/ план относно предвиждане на част от имот за улица и съответно на постановеното по него въззивното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение