Определение № 4 от 18.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2782/2014 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 2820/10.ІІІ.2015 г. на касатора застрахователно акционерно д-во „Е.”–София, подадена чрез неговия юрисконсулт с искане за спиране изпълнението на обжалваното от него пред ВКС решение № 962 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 16.V.2014 г., постановено по гр. дело № 3659/2013 г., с което е търговецът молител е бил осъден - на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на А. Х. С.от [населено място] бряг, [община], област К., сума в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ като обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди по повод смъртта на нейния син И. С., загинал при настъпилото на 4.VІ.2006 г. ПТП, както и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане Като поддържа, че касационната му жалба е подадена своевременно /в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК/, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно било внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС обезпечение, равностойно на главницата на присъденото в полза на ищцата А. Хр. Сирачка от [населено място] бряг, [община], област К. застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, застрахователят [фирма]-София претендира тази негова молба да бъде уважена. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следните данни по делото: С разпореждане от 27.VІ.2014 г. на съдия-докладчика от състава на въззивния съд, постановил атакуваното от застрахователя [фирма]-София осъдително решение № 962 от 16.V.2014 г. по в. гр. дело № 3659/2013 г., е било прието, че касационната жалба на софийското застрахователно акционерно д-во „Е.” е постъпила в канцеларията на въззивната инстанция в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Видно от приложения в заверено ксерокопие банково бордеро (P. O. for Budget P.), е, че на датата 26.VІ.2014 г. софийското застрахователно акционерно д-во „Е.” е внесло дължимата за касационното пр-во по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв. по с/ка на ВКС за държавни такси – съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС от датата 18 март 2015 г., е, че по специалната негова набирателна с/ка застрахователят-молител в настоящето производство е депозирал предишния ден сума в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, която точно съответства на присъденото в полза на ищцата по прекия иск А. Хр. С.от [населено място] бряг, [община], област К., главница на дължимото й застрахователно обезщетение. С оглед горните констатации ще следва де се приеме, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от софийското застрахователно акционерно д-во „Е.” осъдително решение № 962 на САС, ГК, 1-и с-в, от 16.V.2014 г., постановено по в. гр. дело № 3659/2013 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение