Определение № 81 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 630/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е протоколно определение от 02.12.2013г. по гр.д.№ 1376/ 2008г., с което ГС София е отхвърлил искане на Н. Б. за встъпване по делото като трето лице помагач на [фирма]. Жалбоподателят Н. Й. Б. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважено искането му. Ответникът С. Р. М. поддържа, че определението е съобразено с материалния и процесуален закон и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба следва да се остави без уважение. Определението на въззивния съд, с което не се допуска встъпване на частния жалбоподател като трето лице помагач, е правилно макар и по съображения различни от изложените в мотивите му. Изводът на съда, че искането е неоснователно, е законосъобразен предвид точно приложение на разпоредбата на чл.218 ГПК. Същата предвижда, че трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, т.е. в случая до 22.11.2007г. Частният жалбоподател Н. Б. е поискал да встъпи в делото като трето лице помагач на [фирма] с молба от 02.12.2013г. и то пред въззивната, а не пред първата инстанция, т.е. далеч след срока, в който може надлежно да извърши това процесуално действие. В цитираната разпоредба законодателят ясно е изразил волята си, че встъпването може да стане само пред първата, но не и във въззивната инстанция. При това в случая отказът за встъпване на трето лице по реда на чл. 218 ГПК не е преграждащ по нататъшното развитие на делото - третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. С оглед на така установените обстоятелства Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че определението на въззивния съд е правилно и следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът