Определение № 525 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2502/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от П. Н. Л. от [населено място] по чл.47, ал.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1235/08.12.2011г. по арб.д. № 1235/2011г. на арбитър Б. Г., с което е осъден солидарно с Д. Д. П. да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 8 820,88 лв., заедно със законната лихва от 08.12.2011 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 602,84 лв.- юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85лв. разноски за арбитражното производство. В уточнението към исковата молба се твърди, че ищецът има качеството потребител и арбитражното решение е нищожно. Навежда твърдения /молба от 05.04.2023 г./, че за постановяване на арбитражното решение е узнал на 19.07.2021 г. във връзка с получено от работодателя му запорно съобщение по изп.д. № 1226/2021 г. на ЧСИ с рег. № 824. Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД счита предявения срещу него иск за недопустим, тъй като дружеството не е било страна в арбитражното производство. Ответникът „Профи Кредит България“ЕООД в писмения си отговор оспорва допустимостта на иска с оглед неспазен срок за подаването му по чл.48, ал.1 ЗМТА, тъй като арбитражното решение е било връчено на ищеца на 08.12.2011г., а и след това той е узнал за него в рамките на първото образувано изпълнително дело № 9135/2021 г. на ЧСИ Н.М.. Настоящият състав на ВКС намира, че искът е недопустим. На осн. чл.48, ал.1 ЗМТА искът за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в тримесечен срок от получаване на решението. Проверката относно допустимостта на молбата следва да се извърши и служебно от сезирания със спора съд. В тази връзка с определение от 30.11.2022г. е била изискана информация от ЧСИ Н.М. по изп.дело № 29135/2012 г. и от ЧСИ К.П. по изп.д.№ 20208240401226 дали е била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника П. Н. Л., на коя дата или по изпълнителното дело са налични други доказателства за узнаване за решението по арбитражното дело и за издадения въз основа на него изпълнителен лист с прилагане на заверено копие от поканата за доброволно изпълнение и разписка за получаването й, и/или други доказателства за узнаване от страна на длъжника за решението по арбитражното дело и за издадения изпълнителен лист. В отговор на указанията на съда с писмо вх. № 11257/12.12.2022 г. ЧСИ К.П. е представил копие от изпълнителен лист от 19.05.2012 г. по т.д. № 3059/2012г. на СГС, с извършени на гърба на същия удостоверявания от ЧСИ Н.М. с рег. № 841 и район на действие СГС във връзка с предходно образувано по този изпълнителен лист пред последния изп.д. № 20128410409135/2012 г. с длъжници Д. П. и П. Л.. Видно от същото удостоверяване във връзка с прекратяване на изп.дело на 14.03.2019 г. ЧСИ Н.М. е удостоверил, че поканата за доброволно изпълнение е била редовно връчена на П. Л. на 25.01.2013 г., а на Д. П. на 12.11.2013 г. В писмо вх. № 11225/12.12.2022г. ЧСИ Н.М. излага в отговор на указанията на ВКС, че по изп.дело № 202184104009135/2012 г. няма редовно връчени книжа до длъжника П. Л., в т.ч. и покана за доброволно изпълнение. Видно от съдържащата се преписка по посоченото изпълнително дело /представена в заверено копие от ЧСИ/ на 09.01.2013г. по същото е била изпратена до П. Л. покана за доброволно изпълнение, за която липсват доказателства за редовно връчване. Във връзка с указанията на ВКС до арбитър Б. Г. за представяне в оригинал на арбитражното дело е постъпила молба вх. № 2694/14.03.2023 г. изходяща от последната, с която се прави изявление, че делото е било унищожено и не се съхранява нито в оригинал, нито в препис. С разпореждане от 16.03.2023 г. ВКС е указал на ищеца да представи доказателства за съдържащите се по арб.д. № 1235/2011 г. на арбитър Г. книжа. С молба вх. № 3788/06.04.2023 г. /пощенско клеймо от 05.04.2023 г./ П. Л. е посочил, че не разполага с оригинали на книжа по арб.дело и прави искане за изискване от ЧСИ К.П. на книжа по същото, ако те са били приложени по изп.д. № 20228240401226 по описа на последния. Доколкото страната не твърди, че писмени доказателства се намират у трето за спора лице, то молбата по чл.192 ГПК е неоснователна, а и видно от представената в заверено копие преписка по изп.дело № 9135/2012г. на ЧСИ Н.М. в нея не се съдържат копия или оригинали на книжа от арбитражното дело. Изпълнителното дело се образува въз основа на издаден изпълнителен лист и няма логична причина книжа от арбитражното дело да са приложени по изпълнително дело. Освен това наличието на наложена обезпечителна мярка – „спиране на изпълнението по изпълнително дело“ не включва забрана за снабдяване на страна по същото с книжа от него, а забрана за извършване на изпълнителни действия. Поради което ищецът не е лишен от възможност да извършва проверки по изпълнителното дело, по което е длъжник и да се снабдява с копия на документи по него. Освен това всички книжа по арб.дело – искова молба, договор за заем, протокол от заседание, решение, в оригинал или заверено копие се намират по т.д. № 3059/2012г. на СГС /изискано по молба на ответника ЕООД и приложено по настоящето дело/. С писмения отговор на ответника „Профи Кридет България“ЕООД е представена товарителница и обратна разписка за връчено от арбитър Б. Г. решение по арб.дело № 1235/2011г. до П. Л. на 20.12.2011 г. чрез куриер. В оригинал обратната разписка се намира по т.д. № 3059/2012г. на СГС. Видно от отбелязването на посочените документи арбитражното решение е изпратено до П. Л. на адрес в [населено място], [улица], ет.1, ап.2 и на същия адрес е било получено от намиращото се на него лице Д. П.. На този адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2 П. Л. е получил лично и на 15.11.2018 г. уведомление за цесия на вземането от „Профи Кредит България“ЕООД към цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД – видно от приложено на л.32 по настоящето дело и на л.147 по изп.д. на ЧСИ Н.М. известие за доставяне. Същият адрес е констатиран като постоянен адрес на лицата Д. П. и П. Л. при издаване въз основа на арбитражното решение на изпълнителен лист по т.д. № 3059/2012г. на СГС. Настоящият състав на ВКС намира, че при изпълнение на условията по чл.46, ал.1 и 2 ГПК редовно още на 20.12.2011 г. П. Н. Л. е бил уведомен за постановеното арбитражно решение № 1235/08.12.2011г. по арб.д. № 1235/2011г. на арбитър Б. Г.. Исковата молба за отмяна на арбитражно решение е подадена на 29.07.2021 г. и се явява просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение