Определение № 10151 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Ц., чрез процесуален представител, против определение №2375/10.06.2025г. по адм. дело №756/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора /АС-Стара Загора/, с което на осн. чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е отхвърлено искането на Ц., направено в открито с.з. от 17.03.2025г. за спиране изпълнението на т.8 от Заповед №ЛС-68 от 12.06.2024г., издадена от Командир на командване за логистична поддръжка. С т.8 от посочената заповед на основание чл.146, т.2 и т.3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на РБ ст. с-нт К. Д. Ц. е освободен от заеманата длъжност и е преназначен на длъжност считано от 01.07.2024г. Частният жалбоподател смята определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяната му и постановяване на ново определение, с което на осн. чл.166, ал.1 АПК да бъде спряно изпълнението на оспорения ИАА. Не претендира разноски. Ответникът - Командир на командване за логистична поддръжка, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът, предвид указанията дадени с определение №5847 от 03.06.2025г., по адм.д.№4766/2025г. на ВАС-пето отделение е приел, че искането е по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК, но в случая предпоставките на тази разпоредба не са налице. Съдът е счел, че в процесния случай, нито при първото произнасяне на съда, нито към датата на второто такова в ОСЗ на 17.03.2025г., искането е мотивирано с конкретни фактически твърдения, подкрепени с доказателства, които да обосноват наличието на предпоставки за спиране изпълнението на заповедта. АС-Стара Загора е приел, че не се обосновава извод за молителя да е налице реална опасност при разпоредено предварително изпълнение на заповедта, да му бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на обществения интерес. Според съда само настъпили след издаване на заповедта значителни и/или трудно поправими вреди, каквито не се сочат, нито се доказват, ще са относими към основателността на искането за спиране. Определението е правилно. Съгласно чл.166, ал.1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, като настъпилия суспензивен ефект препятства както принудителното, така и доброволното изпълнение на акта. Изключение от това правило по аргумент на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК е налице само тогава, когато предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на отделен закон, с разпореждане на административния орган, издал акта или на съда. В настоящия случай по отношение оспорения акт не е допуснато предварително изпълнение с влязло в сила разпореждане на административния орган издал акта по чл.60, ал.1 от АПК, но е налице такова по силата на отделен закон- чл.171, ал.2 ЗОВСРБ. В тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл.166, ал.2 вр. ал.4 АПК. Визираните в посочената разпоредба материалноправни предпоставки за спиране от съда на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта са: причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, като изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди - значителни или трудно поправими, произтичащи от предварителното изпълнение на акта, но в конкретния казус такива не са налице видно от доказателствата по делото. Споделят се изводите на първостепенния съд, че молителя не доказва причинени значителни или трудно поправими вреди. Започналото приемане и сдаване на ДМА и материални запаси по сметки между с-т С. и с-т Ц., не представлява значителна или трудно поправима вреда по смисъла на приложимата материално правна норма на чл.166, ал.2 АПК. Соченото приемане-предаване не е вреда от материален или нематериален характер, която е от категорията на трудно поправими или неотстраними такива, и същото не е противопоставимо на защитения по силата на закона държавен и обществен интерес, а именно нормалното функциониране на съответното военно формирование, независимо от преназначаване на длъжност на военнослужещи. С оглед горното изводът на първостепенния съд за недоказаност на материалноправните предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснато по силата за закона предварително изпълнение на заповедта е верен. Не се кредитират доводите в частната жалба. Нормата на чл.166, ал.1 АПК е неприложима в процесния казус предвид разрешението в чл.172, ал.1 ЗОВСРБ. Останалите доводи на частния жалбоподател предвид изложеното по-горе са неоснователни, като трябва да се отбележи, че обстоятелства, свързани с разрешение за превозване на опасни товари, установени липси и др., вкл. липса на квалификация за заемане на длъжност, са неотносими към предмета на настоящия спор. При липсата на визираните от частния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното определение същото трябва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,