Определение № 15 от 05.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 80/2019 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С определение от 17.01.19 г., постановено по Н.А.Х.Д.19643/18 г., съдията – докладчик при Софийски районен съд /СРС/ е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и РС-Враца, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП счита, че местно компетентен да разгледа делото е РС-Враца, предвид обстоятелството, че в процесното наказателно постановление гр. Враца е посочен като място на извършване на административното нарушение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Както е известно, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК вр.чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по повдигната от първоинстанционен съд в случай като посочения препирня за подсъдност, е ВКС на РБ по реда на чл.44 НПК. С наказателно постановление № 0000087/25.09.18 г., издадено от Началника на отдел „Административно-наказателна дейност” в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, гр. София, на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Враца, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за извършено нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3 ЗАвПр. Постановлението е атакувано от дружеството чрез пълномощник, пред РС-Враца, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д.1155/18 г. На основание чл.59,ал.1 ЗАНН вр.чл.42,ал.2 НПК с разпореждане №1196/08.11.18 г. делото е прекратено и изпратено по компетентност на СРС с немотивирано становище,че нарушението е извършено в чужбина. В определение от 17.01.2019 г. постановено по Н.А.Х.Д.19643/18 г., съдията – докладчик при СРС е изложил мотиви за неподсъдност на делото на същия съд при така описаното нарушение и изрично посочване в наказателното постановление, че същото е извършено в гр. Враца. Съгласно чл.59,ал.1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено или довършено нарушението. Съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН във връзка с разпоредбата на чл.42,ал.1 НПК, при решаване на въпросите за подсъдността се изхожда от обстоятелствената част на АУАН и Наказателното постановление. Разпоредбата на чл.7а,ал.2 ЗАвПр предвижда, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, о пределени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от същия закон и чл.152,ал.1,т.2 ЗДП. В чл.96г,ал.1 ЗАвП е предвидена административна отговорност за този, който назначи на работа или допусне водач, неотговарящ на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, който да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. От предложената фактология в разглежданото наказателно постановление е видно, че дружеството- жалбоподател е санкционирано за това, че в нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 ЗАвПр като лицензиран превозвач е ДОПУСНАЛО извършването на международен автомобилен превоз на товари на 18.01.18г. по маршрут Испания - Франция от водач, чието удостоверение за психологическа годност е с изтекъл срок на валидност. Следователно нарушението е осъществено от дружеството в неговото местоседалище в гр. Враца, както е описано и в обсъжданото постановление. Поради това прекратеното от СРС дело следва да бъде разгледано от РС-Враца. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение