Определение № 11839 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. и М. А. против определение № 25951/30.7.2025г. постановено от Административен съд София град по АД № 4648/2025г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против разрешение за промяна на предназначение № 14/16.09.2024 г. на главния архитект на район „Красно село“, Столична община, издадено на основание чл. 147а ЗУТ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че се нарушавали законни интереси на жалбоподателите, че основното им възражение изложено още в първоначалната жалба е наличието на шумово замърсяване, което ги поставяло в кръга на заинтересованите лица. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Главният архитект на район „Красно село“, Столична община, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и основателна, по следните съображения: С оспореното пред Административен съд София град разрешение за промяна на предназначение № 14/16.09.2024 г. на главния архитект на район „Красно село“, Столична община, издадено на основание чл. 147а ЗУТ, е разрешено да се промени предназначението без строително- монтажни работи на „Спа център със салон за хранене“ с идентификатор 68134.203.193.11 по КККР на гр. София, находящо се в „Апартаментен хотел“ в УПИ VІ-12, кв. 336, м. [адрес]. Установено е по делото, че сградата, в която се намира обектът на разрешението, е в режим на етажна собственост и че частните жалбоподатели притежават два самостоятелни обекта в същата сграда, единият от които е разположен непосредствено над обекта на разрешението. Нормата на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ предвижда облекчен режим за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради, когато не се извършват строителни и монтажни работи. Промяната се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие, че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, че не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и че са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. В ал. 2 на същия законов текст са изброени заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на ал. 1 разрешение за промяна на предназначението. Изброяването е numerus clausus и това са лицата по чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ. Доколкото в случая се касае за промяна на предназначението на нежилищен обект, в друг нежилищен обект, то правилно административният съд е приел за приложима хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на Административен съд София град относно приложението на чл. 38, ал. 5, изр. първо, във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 2 – т. 4 от ЗУТ. При положение, че разрешението за промяна на предназначението е издадено при условие тази промяна да се извърши без строително монтажни работи, не е възможно нито да се отнемат общи помещения и площи или части от тях, нито да бъдат изменени общи части на сградата. Не се установява да е предвидено и свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи. Нормата на чл. 38, ал. 5, изр. първо ЗУТ обаче поставя още едно условие за да не се налага изискване на съгласието на собствениците в етажната собственост. Посочената норма гласи: „Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Съдът от първа инстанция се е ограничил до установяване изпълнението на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ, но не е изследвал дали ако бъде извършена разрешената промяна в предназначението би било налице наднормено шумово и друго замърсяване. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за това, дали частните жалбоподатели попадат в кръга на заинтересованите лица имащи право на жалба срещу разрешението или не. Следва да се отбележи, че основния акцент в жалбата с която е бил сезиран Административен съд София град е наличието на наднормено шумово замърсяване. За яснота, върховната инстанция намира за нужно да отбележи, че съдебната практика, на която се е позовал Административен съд София град е неотносима към настоящия случай. В казусът предмет на разглеждане по АД № 4100/2023г. по описа на ВАС, е разрешена промяна на предназначението на нежилищен имот в жилище. По тази причина съдът е приел, че по подразбиране, такава промяна не предполага наличието на наднормено шумово замърсяване. Изложеното налага касиране на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като за установяване наличието на правен интерес от оспорването в полза на жалбоподателите следва да бъде изследвано, включително и с помощта на лица притежаващи специални знания, дали с разрешеното преустройство се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,