Определение № 34 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1158/2011 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влезлите в сила решения №7338/15.12.2009г. по гр.д.№ 390/09г. на Благоевградския районен съд и № 608/28.12.2009г. по гр.д.№ 822/09г. на Благоевградския окръжен съд. Молителят поддържа основанието по чл.303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че 10 дни преди подаване на молбата узнал от свои близки за постановеното решение срещу дружеството [фирма], чийто управител е Е К. Е.. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че молбата за отмяна е недопустима. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да се подаде в тримесечен срок, считано от узнаване на решението. В случая, молителят твърди, че препис от исковата молба е изпратен на 17.03.2009г. до [фирма], представлявано от управителя П. Иванова Е., а не до вписания в търговския регистър управител Е. К. Е.. По този начин, управителят Е. не е бил призован за първото по делото заседание, не е подал отговор на исковата молба и не е могъл да защити правата и интересите на дружеството. Видно от удостоверение от 12.03.2009г. на Агенция по вписванията [фирма] се представлява от Е. К. Е.. Преписът от исковата молба е изпратен до дружеството, чрез управител П. Е., но е получен от управителя Е. Е., който като представител на дружеството е депозирал на 18.05.2009г. отговор на исковата молба. Първоинстанционното и въззивното решения са връчени на пълномощника адв.К., упълномощен от управителя Е.. На 15.09.2010г. управителят Е. е депозирал касационна жалба от името на дружеството. Молбата за отмяна е подадена на 12.10.2011г. При тези данни, най-късният момент на узнаване на решенията, чиято отмяна се иска, е датата 15.09.2010г., поради което не е спазен прекузивният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства, че такива са направени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд