Определение № 2774 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (именована само „жалба“) на А. Г. Б. от гр. София, чрез адв. Ж. Найденова, против Определение № 11300 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 544/ 2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 92/ 13.02.2025 г. на Кмета на Община Стамболийски поради липса на правен интерес и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното Определение поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е налице правен интерес от оспорване на Заповедта, тъй като попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Останалите мотиви са по същество на спора. Ответникът - Кмет на Община Стамболийски, представя Възражение, с което оспорва частната жалба. Развива съображения, сочещи правилност на оспореното Определение. Иска същото да бъде оставено в сила. Ответникът – „Солар 92“ ЕООД, представлявано от управителя Н. З., чрез процесуалния си представител, адв. И. Колев, АК – Пловдив, оспорва частната жалба. Настоява, че имотът, предмет на плана, не променя предназначението си като УПИ, а за първи път придобива предназначение като УПИ по смисъла на ЗУТ. Същевременно сочи, че в случая „промяната на предназначението“ на процесния имот се изразява в промяна характера на имота от такъв за земеделски нужди в такъв за неземеделски. Продължава, че промяната на предназначението на имота от земеделска земя за неземеделски нужди се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), в който не било предвидено собствениците на съседните имоти да са заинтересовани лица за промяната. При тези доводи иска да бъде оставено в сила обжалваното Определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: С оспорената пред първата инстанция заповед на Кмета на Община Стамболийски, на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 8, т. 1, чл. 103, ал. 3 и ал. 4, чл. 108, чл. 109, ал. 1, т. 3, чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 5, чл. 112 от ЗУТ, чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ и ОУП, одобрен с Решение № 168 по Протокол № 10 от 25.10.2021 г. на Общински съвет – Стамболийски, Решение № 76 по Протокол № 11/ 22.04.2024 г. на Общински съвет – Стамболийски, Решение по точка 7 от Протокол № 2/ 23.01.2025 г. на ОЕСУТ при Община Стамболийски, заявление с вх. № 6903/ 25.09.2024 г. от „Солар 92“ ЕООД, е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ и ПП за ПИ № 40717.2.74, местност „Висок бряг“ по КК на [населено място], общ. Стамболийски, с който се предвижда по ПР от ПИ с идентификатор 40717.2.74 по КК на [населено място] да се образува нов УПИ 2.878 за производствена, складова и обществено обслужваща дейност по сини и червени линии и надписи в син цвят, а по ПЗ – за новия УПИ 2.878 – производствена, складова и обществено обслужваща дейност ново свободно застрояване в рамките на контура, очертан с червени прекъснати линии и коти в черен цвят, със съответно посочените устройствени показатели; ПП и схеми, доказващи възможността за ел. захранване, водоснабдяване и транспортен достъп. С обжалваното Определение Административен съд - Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на г-н Б. срещу посочената Заповед, като е приел, че той не попада в нито една от категориите лица по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и по тази причина не притежава правен интерес от оспорването. Определението е неправилно. Частният жалбоподател прави възражение, че е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Възражението е основателно. За да е налице хипотезата на посочената правна норма, е необходимо имотът, предмет на плана, да е съседен на имота на оспорващия и предназначението на този имот да бъде променено с предвижданията на плана. В настоящия случай жалбоподателят е собственик на имот – ПИ 40717.2.79, местност „Висок бряг“, [населено място], общ. Стамболийски, вид собственост частна, вид територия земеделска, категория 8, НТП нива, площ 8183 кв.м, съседен на процесния. Земеделските земи в местността „Висок бряг“ и процесният ПИ с идентификатор 40717.2.74 не са част от урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, а са с трайно предназначение на територията – земеделска. Видно от представените доказателства, вкл. Решение № 76 по Протокол № 11 от 22.04.2024 г. на Общински съвет – Стамболийски, е разрешено изработване на проект за ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 40717.2.74 по КККР на [населено място], общ. Стамболийски с промяна предназначението на земеделска земя за производствена и складова дейност и обществено обслужващи дейности. Имот с идентификатор 40717.2.74 има обща граница с притежавания от частния жалбоподател имот с идентификатор 40717.2.79, за което спор няма. Безспорно е установено, че се променя предназначението на процесния имот. Обстоятелството, че до промяната той е бил ПИ, а след одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ и ПП се образува нов УПИ 2.878, не променя факта, че от ПИ с предназначение нива, каквито са имотите в съответната местност, се образува нов УПИ с предназначение, различно от това преди одобряването на плана, а именно за производствена, складова и обществено обслужваща дейност с предвидено ново свободно застрояване. Съдът е обсъдил всички хипотези по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, вкл. е назначил и съдебно – техническа експертиза, като е стигнал до правилния извод, че останалите хипотези на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ не са налице. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че е предвидено свързано застрояване. Видно от обжалваната Заповед и преписката към нея, одобрено е свободно застрояване. Неправилен е обаче изводът на съда относно хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като в ал. 2 от същия член са изброени засегнатите лица. В този смисъл дали се касае за първоначален ПУП или за негово изменение, от значение е дали са налице визираните в чл. 131, ал. 2 от ЗУТ предпоставки. В случая от доказателствата по делото се налага изводът, че жалбоподателят е заинтересовано лице, доколкото имотът му е съседен на процесния, а се изменя предназначението на последния. Вярно е, че в оспорената Заповед е записано „изменение“, а всъщност се касае за първа регулация на процесния имот, но това не променя изложеното по – горе. С оспорения план предназначението на имота се променя, тъй като се променя начинът на ползване. Решенията, на които се позовава първоинстанционният съд, са постановени при различни факти и не могат да се съотнесат към конкретния казус. Следователно изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, е незаконосъобразен. Като собственик на съседен имот А. Б. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и е активно легитимиран да оспори процесната заповед, тъй като с одобрения ПУП се променя предназначението на съседния поземлен имот с идентификатор 40717.2.74. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. (Определение № 8661 от 19.09.2023 г., постановено по адм. д. № 8285/ 2023 г.; Определение № 570 от 22.01.2025 г., постановено по адм. д. № 505/ 2025 г.; Определение, постановено по адм. д. № 5787/ 2023 г.; Определение № 12191 от 28.11.2025 г. по адм. д. № 10958/ 2025 Г., ІІ отд. на ВАС и др.) С оглед изложеното обжалваното Определение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение разноските, претендирани в настоящото производство, е приложим чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което същите не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, Второ отделение,