Определение № 2722 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от В. Х. М., чрез адв. А. Р., АК – Кюстендил, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 260342 от 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 1232/2019 г. на Районен съд – Дупница, с което молителката В. Х. М. е осъдена, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Н. И. Я. сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 15. 06. 2014 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че молителката узнала за постановеното решение през първата половина на месец юли 2022 г., когато при опит да изтегли кредит разбрала, че дължи суми на частен съдебен изпълнител и след извършена на 11. 07. 2022 г., от пълномощника й адв. Р., справка по изпълнителното дело се установило, че същото е образувано срещу нея за принудително събиране на сумата 6000 лв., присъдена с цитираното по-горе съдебно решение. Твърди се, че след запознаване с гр. д. № 1232/2019 г. на РС – Дупница било установено, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, молителката е била призована от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и й е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото й да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от нея процесуален представител. Иска отмяна на влязлото в сила решение. С писмен отговор, подаден от М. М. Я. и В. М. Я., конституирани като ответници по молбата в качеството си на наследници на ищцата Н. И. Я., починала на 16. 04. 2024 г., чрез адв. К. В., е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 - 307 ГПК – влязло в сила съдебно решение по чл. 45 ЗЗД и от легитимирана страна – молителката е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и същото е неблагоприятно за нея, предвид осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. на ищцата Н. И. Я., починала на 16. 04. 2024 г. и оставила като законни наследници съпруга си М. М. Я. и дъщеря си В. М. Я.. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 05. 08. 2022 г., молителката твърди да е узнал за решението през юли 2022 г. и липсват данни да е узнал за същото преди тази дата. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Неоснователно е възражението на ответниците по молбата за недопустимост на същата, тъй като от молба вх. № 27.11. 2024 г. е видно, че В. М. знаела към тази дата, че молбата е оставена без движение, с указания за внасяне на държавна такса, но указанията са били изпълнени едва на 9. 12. 2024 г. Молителката е била уведомена за определението от 16. 08. 2022 г., с което са дадени указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на молбата за отмяна в размер на 120 лв., по сметка на ВКС, на 2. 12. 2024 г., а указанията са изпълнени на 9. 12. 2024 г., в рамките на предоставения едноседмичен срок. От текста на молбата от 27. 11. 2024 г. не може да се направи извод, че към тази дата молителката е била уведомена за размера на дължимата държавна такса, както и за срока за внасянето й по сметка на ВКС. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,