Определение № 12206 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2025 г.

Образувано е по частна жалба на „Юнг проект“ ООД, гр. София против определение № 23198/05.07.2025 г. по адм. дело № 6251/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Жалбоподателят се позовава на наличен мълчалив отказ, формиран от горестоящия орган по реда на чл.117, ал.3 КСО и определя изводите на първоинстанционния съд за липса на такъв като незаконосъобразни и необосновани. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 23198/05.07.2025 г. по адм. дело № 6251/2025 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на „Юнг проект“ ООД, гр. София срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град във връзка с непроизнасяне (към момента на постановяване на съдебния акт) по жалба вх.№ 1012-21-504/02.05.2025 г. срещу разпореждане № 33706/04.04.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София – град и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че липсва предмет на оспорване и производството е недопустимо по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол по делата по КСО е актът на горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ, който се издава в производство след проведен административен контрол. Приложимите разпоредби на КСО изключват общото правило на чл.97, ал.5 АПК. При предвиденото задължително обжалване по административен ред, ръководителят на ТП на НОИ издава решение, което е актът, подлежащ на съдебен контрол. В случая е невъзможна правната фикция на мълчаливия отказ, която намира проявление при неиздаването на първоначален индивидуален административен акт. Изчерпването на административния ред за оспорване е процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. Нейното отсъствие обосновава липса на предмет и като е прекратил производството на това основание административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд