Определение № 9961 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. Димитров срещу Определение № 6220/23.05.2024 год., постановено по КАНД № 4045/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че в приложимия Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на електронните фишове и наказателните постановления не е предвидена процедура за спиране на производството. Твърди се, че в съответствие с разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН, в производството па касационните жалби пред административния съд, приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Определение № 6220/23.05.2024 год., постановено от Административен съд – София-град за спиране на производството по КАНД № 4045/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „КРУСТАЛОВ ТРИ А“ ЕООД с ЕИК 203379714 със седалище в гр. Казанлък, представлявано от управителя А. Антонов не е изразил становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба против Решение № 1025/27.02.2024 год., постановено по АНД № 17860/2023 год. по описа на Софийски районен съд. С оспореният първоинстанционен съдебен акт, състав на СРС е отменил Електронен фиш (ЕФ) № 8504613301 от 10.06.2021 год. на Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „Крусталов Три А“ ЕООД с ЕИК 203379714 за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Със съдебният акт, в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени и разноски в размер на 550,00 лева. С Определение № 6220/23.05.2024 год., касационният състав на Административен съд – София-град е постановил спиране на производството по КАНД № 4045/2024 год. по описа на съда до произнасяне на СЕС по дело № С-61/2023 год. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е посочил служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема следното: В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 633 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК, както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора пред АССГ следва да се приеме, че са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,