Определение № 27 от 31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1903/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 87/03.01.2018 год. на „Ф. за е. и е. и.-ФЕЕИ”А. (ФЕЕИ) с искане за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение по настоящето дело с което не е допуснат касационен контрол на Решение № 941 от 24.04.2017 год. по т.д.№ 2518/2015 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на Община [населено място]. ФЕЕИ има качеството на ответник по касация, който е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.278 ал.1 ГПК, изготвен от процесуален представител и с приложен договор за правни услуги с договорено възнаграждение в размер на 9600 лв. Ответникът по молбата Община [населено място] по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК е представил отговор в който сочи, че тя е недопустима и евентуално – неоснователна. Направено е възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК от страна по делото и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. След като изиска делото от Врачанския окръжен съд, настоящият състав констатира, че действително на ответника по касация не са били присъдени разноски и липсва произнасяне по искането, съдържащо се в отговора по чл.287 ал.1 ГПК. Производството пред ВКС е било образувано по жалбата на Община-К. срещу Решение № 941 от 24.04.2017 год. по т.д.№ 2518/2015 год. на Софийски апелативен съд. Обжалваемият интерес е бил 52155.28 лв. Присъждането на разноски е поискано своевременно. В чл.5 на договора за правни услуги (л.157) е посочен размер на възнаграждението за адв.М.Петрова – 9600 лв. В чл.8 на същия договор е посочено, че възнаграждението по чл.5 е заплатено в брой и в тази част договорът има значение на разписка. Поради това, съдебният състав счита, че плащането на възнаграждение е доказано. Съдът счита за основателно възражението по чл.78 ал.5 ГПК на Община [населено място] за основателно. Касае се за производство по реда на чл.294 ал.1 ГПК, не отличаващо се с фактическа и правна сложност. Поради това, разноските ще следва да бъдат редуцирани, съобразно минималния размер по чл.9 ал.3 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за адвокатските възнаграждения. Определен по този ред, размерът на дължимите от касатора разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК е 1571 лв. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, І т.о.