Решение № 200 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2010 г.

Решение № 200 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба М. Ц. Й., чрез пълномощника му адвокат Н. П., против решение № 883 от 21.06.2010 г., постановено по гр. д. № 440 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 2897 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 4384/2009 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявените от М. Ц. Й. против Г. К. Ц. и З. В. Т. искове по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните им действия, с които му пречат да осъществява правата си, придобити по силата на покупко-продажба по нотариален акт № 99 от 25.04.1996 г., т. 18, д. № 5890/1996 г., а именно - право на собственост върху 1/6 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ от кв. по плана на Старинна градска част, цялото застроено и незастроено от кв. м. /по скица/, а по нотариален акт - 160 кв. м. и право на строеж на обект в предвидената за строеж в дворното място двуетажна с мансарден етаж жилищна сграда по одобрен архитектурен проект: целият първи етаж със застроена площ от 79.9 кв. м., заедно с принадлежащо избено помещение и 28.56 % ид. ч. от общите части на сградата, като ответниците му осигурят достъп до дворното място и до изградената част от общите части на сградата, собственото му избено помещение и етаж, като премахнат и изградения временен покрив и му осигурят възможност да реализира правото си на строеж. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Ответникът по жалбата З. В. Т. и [фирма], [населено място], трето лице-помагач на Г. К. Ц. оспорват същата, а Г. К. Ц. и не е изразил становище. С определение № 176 от 21.02.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос тече ли давност по чл. 67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците. За да се произнесе по спора, въззивният съд е установил, че ищецът е закупил от ЕТ "А § Т А. Г." и съпругата му 1/6 ид. ч. от дворното място и правото на строеж на целия първи етаж от предвидената за застрояване двуетажна жилищна сграда с партер и мансарда. От същите продавачи ответниците са закупили по 1/8 ид. ч. от дворното място и правото на строеж съответно за кабинет в северозападната част на партерния етаж и магазинен комплекс в югоизточната част на партерния етаж. Проектите за сградата са одобрени през 1995 г., а до края на месец март 1996 г. е издадено разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Строителството е започнато от едноличния търговец през 1996 г., но е преустановено през 1997 г. на етап - изграден в груб вид партерен етаж. По това време съсобствениците се събрали по инициатива на Т., за да решат как да продължат строителството, като ищеца не е предприел никакви действия в тази насока. Ответниците с цел да запазят построеното от разрушаване предприели нужните действия за довършване на обектите си и въвеждането им в експлоатация, заплатили изграждането на ел. и ВиК инсталациите на сградата, изготвени били по надлежния ред проекти за довършване и преустройство на обектите в партера в рамките на съществуващия обем по първоначалния проект, направен бил временен покрив на сградата за запазването на строежа, одобрен от [община] на 18.01.1999 г. въз основа на протокол за етапност на строителството, а впоследствие са издадени разрешения за ползване на обектите в партерния етаж. Въз основа на тези факти съдът е приел, че правото на строеж на ищеца е погасено поради нереализирането му в петгодишен срок от момента, в който реализирането на строителството е станало обективно възможно - в случая от 1997 г., когато е бил изграден партера в груб вид с бетонова плоча над него и армировка с бетонови елементи на сградата, при което е било технически възможно да се строи първия етаж. Прието е, че не е бил препятстващ от ответниците да строи в рамките на този срок, макар да не са изложени съображения как се осъществява достъпа до процесния имот и съответно имал ли е възможност ищецът без съдействието на ответниците да осъществи строителството на етажа. По отношение на 1/6 ид. ч. от дворното място е прието, че искът е неоснователен, тъй като същото е изцяло застроено от сградата, поради което няма как ищецът да има самостоятелен достъп до тази си собственост, а по отношение на избеното помещение - тъй като няма обособени отделни помещения, а и се касае до обект, който не е самостоятелен, а прилежащ към главната вещ, правото на строеж за която е погасено. В решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр. д. № 1585/91 г., IV г. о. е дадено тълкуване, че до даване фактическа възможност на ответницата да построи четвъртия етаж не би могло да тече по отношения на нея петгодишната давност. Правилна е практиката по решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр. д. № 1585/91 г., IV г. о.