Определение № 60145 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадената на 26.03.2021 год. от Министерския съвет /МС/ и от Администрацията на Министерския съвет /АдмМС/ молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1545 от 20.12.2019 год. по гр. д. № 547/2019 год. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 80 от 7.07.2020 год. по в. гр. д. № 154/2020 год. на Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 458 от 1.12.2020 год. по гр. д. № 3012/2020 год. на ВКС. С него е признато за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищците Л. Д. Г., Р. П. Г., К. С. Д., М. Н. Д., В. С. С. и Ц. К. С. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 3 330 кв. м. по документ за собственост, а по скица 3 342 кв. м., находящ се в [населено място], м. "Д. т.“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с посочени в решението граници, при следните права: 1 076.67 кв. м. ид. ч. за В. С. С. и Ц. К. С. в режим на СИО, 1 276.67 кв. м. ид. ч. за Л. Д. Г. и Р. П. Г. в режим на СИО и 976.67 кв. м. ид. ч. за К. С. Д. и М. Н. Д. в режим на СИО и държавата е осъдена да им предаде владението му. В молбата се поддържа основание за отмяна по чл. 304 ГПК, с твърдението, че молителите не са участвали в производството с предмет на иска имот, върху който им е предоставено право на управление и стопанисване за държавни представителни нужди. Същият попада изцяло в стопанство „Евксиноград“ /Охранителна зона/ и има статут на публична държавна собственост. Затова считат, че е следвало да участват като страна в производството по иска за собственост на процесния имот, поради което и постановеното без тяхно участие решение е неправилно и следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. В подадения отговор държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от ст. юрисконсулт Ст. Д., счита подадената молба за отмяна за допустима и основателна. Поддържа се становище, че лицата, упражняващи правото на държавна собственост, могат да бъдат страни по заведени от тях или срещу тях съдебни дела. Ответниците по молбата - Л. Д. Г., Р. П. Г., К. С. Д., М. Н. Д., В. С. С. и Ц. К. С., чрез адв. П. С. и адв. Св. Т., считат молбата за отмяна за недопустима, като подадена от процесуално нелегитимирани лица. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира същата за недопустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, които разпоредби очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. В случая се релевира това по чл. 304 ГПК, съгласно която разпоредба отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което същото има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т. е. в хипотезата на необходимо другарство. При него спорното право е неделимо и предполага еднакво решение спрямо всички другари. В настоящия случай хипотеза на необходимо другарство не е налице между държавата, която е ответник в приключилото съдебно производство и Администрацията на МС, която е ЮЛ, респ. МС, който не е такова самостоятелно ЮЛ. Правомощието на МС да организира стопанисването на държавното имущество, съгласно чл. 106 от КРБ не създава такава процесуална легитимация с оглед на това, че субект на правото на собственост върху него е държавата, а тя е участвала като страна в производството по делото. Държавното учреждение, на което е предоставен държавен имот за стопанисване и управление е процесуален субституент на държавата, а не неин необходим другар. Като процесуален субституент на държавата, то няма самостоятелни права върху имота, а същите произтичат от правата на държавата, затова процесуалният суституент няма самостоятелна защита на свои права извън тези на държавата. Тази защита на държавата вече е осъществена в производството, по което е постановено влязлото в сила решение. В случая не се касае за неделимо право, принадлежащо на различни титуляри, някой от които не е участвал в производството, в което е постановено решението, обвързващо всички негови носители, а се касае до производно право на управление и стопанисване, което е отречено с отричане на правото на държавата, от което същото произтича. В този смисъл е определение № 55 от 26.04.2021 год. по ч. гр. д. № 1286/2021 год. на ВКС, І г. о. и посочената в него относима съдебна практика. С оглед на изложените съображения нито МС, нито Администрацията му, която съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията е самостоятелно ЮЛ, нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК, поради което същите не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение. Горното обосновава оставянето на подадената на това основание молба без разглеждане /т. 10 на ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС/, водим от което настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение