Определение № 50026 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 789/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Р. М., чрез процесуален представител, срещу Определение № 1735 от 17.12.2021г. по в.гр.д. № 501/2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело Решение № 290 от 15.10.2021г. Частният жалбоподател изразява несъгласие с направения от решаващия съд извод за непредставен списък по чл.80 ГПК от страна на молителя. Поддържа, че в подадения от него, чрез процесуалния му представител, отговор на въззивната жалба изрично е включен списък за разноски, обективиран в искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, заедно с начислен ДДС. Ответникът – ЗД “Лев Инс“АД в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба, с довод за недължимост на адвокатско възнаграждение на насрещната по спора страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С постановеното по спора въззивно решение № 290 от 15.10.2021г. по в.гр.д. № 501/2021г. Плевенският окръжен съд след частична отмяна и потвърждаване на Решение от 10.05.2021г. по гр.д. № 1671/2020г. на Плевенския районен съд, като краен резултат е осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на К. Р. М. сумата от 5 000 лв., по иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен за 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т. И. Ф., ведно със законната лихва, начиная от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Сезиран с касационна жалба на ищеца М. срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 04.03.2019г. до 28.06.2019г., настоящият състав на ВКС с Определение № 50100 от 01.03.2023г. по т.д. № 790/2022г. е допуснал въззивното решение до касация само в частта на претендираната законна лихва за обжалвания период. С атакуваното определение, предмет на настоящото частно производство, въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от ищеца К. М. молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по в.гр.д. № 501/2021г. въззивно решение в частта за разноските, с която е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1 448 лв. за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от иска. За да приеме недопустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК решаващият съд е приел, че молителят М., имащ качеството на въззиваема страна в производството, не е представил списък на разноски по чл.80 ГПК. Посочено е, че правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение по чл.80 ГПК за представяне на списък за разноски е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноски. Въззивният съд се е позовал и на т.9 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 6/2012г., съдържаща разрешението, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Обжалваното определение е неправилно по следните съображения: Предвидената в разпоредбата на чл.80 ГПК правна последица от неизпълнение на процесуалното задължение за представяне на списък за разноски е приложима по отношение на страната, която заявява искане за изменение на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по нейното искане за присъждане на разноски. Само в този случай непредставянето от молителя по чл.248 ГПК на списъка по чл.80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция води до недопустимост на искането му за изменение на решението в частта на присъдените в негова полза разноски. При подадена по чл.248 ГПК молба за изменение на решението в частта на присъдените разноски в полза на насрещната по спора страна, какъвто е настоящият случай, наличието на списък по чл.80 ГПК на която и да е от страните, не е условие за допустимост на молбата по чл.248 ГПК. Несъгласието на страната с размера на присъдените в полза на другата страна разноски, които е осъдена да плати, също се реализира по реда на чл.248 ГПК, като представянето на списък по чл.80 ГПК от молителя неправилно и в нарушение на закона въззивният съд е приел като условие за надлежното упражняване на правото за изменение на решението в частта за разноски. Макар и по различни от изложените от частния жалбоподател съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, като делото се върне на състава на окръжния съд за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,