Решение № 1394 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Ф. И. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Костова, срещу Решение №15050/02.05.2025 г., постановено по адм. д. №11301/2024 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение №10788/14.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), отказващо му предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение, отмяна на решението на председателя на ДАБ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Счита, че съдът не е взел предвид актуалната информация за Сирия и по-конкретно за граничните с Турция райони, населени с кюрди, и е обосновал неправилни изводи във връзка с приложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-285/12. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Хичовски и иска да бъде оставено в сила решението на АССГ. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение №10788/14.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя Ф. И. А., роден на [дата] в гр. Айн ал Араб, област Халеб, Сирия, по молбата му с вх. №ОК-13-1341/29.07.2024 г. С оглед заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АССГ е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, съдът приема, че заявителят не бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. След преценка на данните от съдържащата се в преписката справка за политическата и икономическата обстановка в Сирия към 27.08.2024 г. и представената по делото актуална справка за ситуацията в Сирия от 14.03.2025 г., той обосновава изводи за неприложимост и на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилни са изводите на първостепенния съд, че от бежанската история на жалбоподателя не се установява той да се е страхувал основателно от преследване по определението в ал. 4 на чл. 8 поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тази причина да е напуснал държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В проведено на 14.08.2024 г. интервю Ф. И. А., непридружен непълнолетен, твърди, че е [етническа принадлежност] по етническа принадлежност и [вероизповедание] по вероизповедание. Роден е и е живял в град Айн ал Араб, където са останали да живеят майка му, сестрите му и брат му, който има здравословни проблеми. След смъртта на баща си, той станал глава на семейството и само той работел, тъй като брат му по здравословни причини не можел. Напуснал Сирия заедно с по-малкия си брат М. Н.. Тъй като семейството е много бедно, живеят при тежки условия – без ток и вода, а работа в Сирия трудно се намира, майката взела решение той да замине, за да може да работи и да праща пари. Не е бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход, не е бил подлаган на физически или психически тормоз, не са му обръщали внимание, защото бил малък. Не е ходил на училище, защото трябвало да работи. Едва през 2020 г. – 2021 г. разбрал, че има война в Сирия. Имало бомбардировки над района от самолетите на режима. Посочените обстоятелства са правилно преценени от административния орган и първостепенният съд като необуславящи статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Ф. И. А. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от съда анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия и е формиран извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обуславящи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства срещу живота или личността си, ако бъде върнат там. Според тълкуването на СЕС на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено в т. 40 от неговото решение по дело C-125/22 посегателството, дефинирано в този текст, обхваща една „по-обща опасност“ от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда „безогледно насилие“, което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл и решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие „тежки и лични заплахи“), C-901/19, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика). Според т. 28 от Решението на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело 285/12, на което жалбоподателят се позовава, понятието за въоръжен вътрешен конфликт се отнася до положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. Чл. 4, т. 3, б. а) от Директива 2011/95/ЕС изисква оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата. Член 46, пар. 3 от Директива 2013/32 уточнява обхвата на правото на ефективна защита, с което кандидатите за международна закрила трябва да разполагат. Той предвижда, че обвързаните от тази директива държави членки гарантират, че най-малкото на първа инстанция съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва „цялостно и ex nunc“ разглеждане на фактите и правните въпроси. В това отношение изразът „ex nunc" подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва. Прилагателното „цялостно" пък потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е можел да отчете, така и тези, които са станали известни след приемането на решението от този орган (Решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, т. 111 и 113; Решение от 4 октомври 2018 г., C-652/16, А. и А., т. 92 и т. 93). Според справката от м. август 2024 г., съдържаща се в административната преписка, преди смяната на режима и напускането на Асад на 8 декември 2024 г. кюрдските Сирийските демократични сили (SDF) и свързаните с тях отряди за защита на народа (YPG) контролират или имат присъствие в два квартала от град Халеб (Шейх Максуд и Ашрафия), в района на Тал Рифат на север от град Халеб, в Манбидж и Айн ал Араб (Кобане) в източните райони на провинция Халеб. Айн ал Араб, наричан от местното население от кюрди Кобани или Кобане, където е роден и е живял жалбоподателят, е град в Северна Сирия на 125 километра североизточно от областния център Халеб, по границата с Турция. Настоящият касационен състав намира, че от началото на м. януари 2026 г. в региона, в който се намира град Кобане, ситуацията е съществено променена и това се потвърждава от данните за въоръжени сблъсъци между сирийската армия и кюрдските SDF в публикациите в национални и международни медии, предоставени на съда от адв. Костова, докато справките за обществено - политическата обстановка в Сирия, представени от ответника, носят дати от 09.12.2025 г. и от 17.12.2025 г. Сблъсъците се разразяват, след като правителствените сили, подкрепяни от арабски племенни бойци, навлизат в райони под контрола на SDF и превземат голяма част от тези територии. Боевете избухват на 06.01.2026 г. в квартали на Алепо, контролирани от SDF, като на 11.01.2026 г. сирийската армия, обявява, че е поела контрола и над последния кюрдски квартал – „Шейх Максуд“. Според БТА тези сражения са най-смъртоносните между силите на ислямистките власти и кюрдските бойци. Разрушени са много сгради, има убити, а според някои информации над 140 000 души са напуснали поне временно региона. Сирийският център за наблюдение на правата на човека, неправителствена организация със седалище във Великобритания, потвърждава пред АФП ареста на 300 цивилни кюрди и евакуацията на 400 бойци от Алепо. Според кореспондента на АФП на 11.01.2026 г. сирийското преходно правителство обявява териториите на изток от Алепо за военна зона с ограничен достъп. БТА съобщава на 17.01.2026 г., че сирийската армия продължава настъплението си в населените преобладаващо от араби райони в североизточна Сирия и заедно с нейните съюзници навлизат в територия с дължина над 150 км по източния бряг на Ефрат, простираща се от Багуз близо до иракската граница към ключови градове, включително Ал Шухайл и Бусайра, а в информация, публикувана на кюрдският уебсайт Rudaw, се съдържа призив на кюрдските сили всички младежи да се присъединят към редиците им в официално изявление. Относно ситуацията в Кобане: Сирийската неправителствена организация "Център за наблюдение на човешките права", базирана във Великобритания, посочва, че градът е обсаден от сили, свързани с правителството, което е довело до почти цялостното спиране на доставката на хранителни стоки и стоки от първа необходимост в града. Тъй като всички тези факти са нови, възникнали са след постановяването на решението на АССГ, а чл. 220 АПК забранява нови фактическите установявания от касационната инстанция, задължавайки последната да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, то тези факти не могат да обусловят правните й изводи. Същите са възникнали и след постановяване на решението на административния орган, но би следвало да се вземат предвид при постановяване на решение по молбата на чужденеца за хуманитарен статут. Освен това по делото са налице данни, че жалбоподателят е в страната заедно с непълнолетния си брат, който очаква решение по подадената от него молба. Искането му да не бъдат разделяни, за да не остава сам брат му, съдебният състав намира за основателно. По тези съображения делото следва да се върне като преписка именно на административния орган, който да събере и оцени информацията за страната и региона, в който е живял той, за да прецени дали ако бъде върнат в този регион се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение