Определение № 164 от 02.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 972/2018 г.

Производството по реда на чл.288 ГПК е образувано по постъпила обща касационна жалба от В. В. Д. и М. В. Д., малолетни, представлявани по закон от майка си И. П. А., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3995 от 26.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 328/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ГО, ІІ въззивен състав. С него е потвърдено решение № 182/02.03.2017 г. по гр.д.№ 1594/2016 г. на РС – Благоевград, с което са отхвърлени исковете на касаторите против В.-2 О. [населено място] с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за заплащане на равностойност на дружествени дялове в размер на по 21 120 лв. за всеки от тях. Съдебният състав констатира, че касационната жалба в частта, в която е подадена от името на М. В. Д., е просрочена, респ. недопустима, поради което не подлежи на разглеждане по същество. От данните по делото се установява, че съобщението за връчване на въззивното решението по отношение на тази страна е редовно получено от пълномощника – адв. Б. на 09.08.2017 год., а жалбата е подадена на 01.11.2017 год. - след изтичане на законоустановения срок за обжалване по чл.283 ГПК. Налице е била хипотезата на чл.286 ал.1 т.1 ГПК за връщане на касационната жалба в посочената част като просрочена от страна на въззивния съд. При наличие на вече образувано касационно производство, преценката за допустимост на жалбата следва да се направи от страна на ВКС, поради което и с оглед изложеното по-горе следва да се постанови определение, с което касационната жалба по отношение на касатора М. В. Д. да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение