Определение № 148 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. К. от гр. Пловдив, чрез адв. С. Паров, подадена против определение № 8627/10.10.2025 г. по адм. дело № 2024/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на К. против мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие от носителите на тези лични данни, който отказ е постановен по повод на подадено от жалбоподателя искане до дружеството от 29.07.2025 г. по чл.15 и 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, а производството по делото е прекратено със същото определение. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски в размер на 430 лева – платена държавна такса от 30 лева и 400 лева за адвокатско възнаграждение. Ответната страна „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. В. Тончева оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Пловдив е започнало по подадена жалба от В. Д. К. на 12.09.2025 г. срещу мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да предостави информация въз основа на какви конкретни критерии се обработват личните данни на К., предвид посочените от администратора цели на обработването, както и информация за начина на обработването им, като бъдат предоставени и копия от всички носители на лични данни, включително договора за потребителски кредит, в който са отразени лични данни. В хода на съдебното производство е изяснено, че по молбата на К. от 29.07.2025 г. (вх. № 146/04.08.2025 г.) е изпратен в срок отговор до същия на 27.08.2025 г. на посочения в молбата адрес. Този отговор съдържа исканата информация, ведно с копия на договори за потребителски кредит от 2022 година. Неуспешен обаче е опитът документите да бъдат предадени на молителя на адреса с куриерска фирма „Спиди“. На указанието на съда до адв. Паров да посочи какво обжалва, след като се запознае с отговора на търговското дружество, същият изрично е отговорил, че продължава да обжалва мълчалив отказ, защото е налице неизпълнение на задълженията на администратора в законоустановения срок, тъй като отговорът не представлява пълен достъп по смисъла на Регламента. Освен това този отговор не е достигнал до адресата, като не е направен опит да се осигури получаването на информацията по електронен път. За да постанови обжалваното определение, АС-Пловдив е приел, че подадената жалба е недопустима поради липсата на годен за оспорване административен акт. Определението е правилно. Правилни са изводите на решаващия съд, че липсва годен за обжалване административен акт. С издаване на отговора от страна на изпълнителния директор на „Кредисимо“ ЕАД и прилагането на копия от договор за потребителски кредит с приложенията към него, молбата е удовлетворена. При това положение жалбата няма предмет, поради което не съществува процесуално основание за нейното разглеждане по същество. Не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ на администратора на лични данни. При липсата на мълчалив отказ делото няма предмет, изричен отказ не се обжалва въпреки твърденията за непълен достъп. Затова и подадената жалба се явява недопустима и безпредметна, тъй като липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за нейното разглеждане, а именно наличието на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прекратяването на делото е законосъобразно. Защитната теза, развита в частната жалба е, че отговорът, с който му се предоставят исканите документи не е получен от адресата. Видно е, че жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес за връчване, като имейл липсва в молбата. Поради това същият фактически не е получил писмените документи, които е искал по чл. 15, пар. 3 от Регламент 2016/679, тоест задължението не е изпълнено. Според настоящата инстанция това обстоятелство е ирелевантно към спора дали делото има или няма предмет. Предвид изложеното тази частна жалба се явява неоснователна и обжалваното прекратително определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно. При този изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, каквито са претендирани в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. За заплащането им следва да се осъди частният жалбоподател. Що се касае до втората частна жалба, подадена в срок от „Кредисимо“ ЕАД срещу определение № 9884/10.11.2025 г., с която е оставена без уважение молбата за присъждане на разноски, подадена от дружеството на 22.10.2025 г. до АС-Пловдив, същата следва да се разгледа по същество от настоящата инстанция. За да се произнесе по нея съдът съобрази следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима и по същество е основателна. С процесното определение АС-Пловдив е оставил без уважение искането на „Кредисимо“ ЕАД за присъждане на разноски по делото. Неправилно съдът е отказал присъждането на страната, в чиято полза е решено делото, на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, който отказ противоречи на чл. 143, ал. 3 от АПК. Не намира опора в доказателствения материал изводът на съда, че не е осъществено ефективно процесуално представителство от страна на пълномощника на дружеството. Възнаграждението за оказаната работа и съдействие не се ограничава от закона само до действията пред съда, а обхваща всички процесуални и извън съдебни действия, които изграждат защитата – изготвяне на жалби, становища, доказателствени искания, консултации и прочие. Следователно частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД следва да се уважи, като се отмени атакуваното определение и в полза на дружеството се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, за заплащането на която сума следва да се осъди жалбоподателят К.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение