Определение № 3180 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1873/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. А. С., като пълномощник на В. И. Т., срещу решение № 214 от 27.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 832/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, имащо характер на определение, в частта, с която постановеното въззивно решение № 948 от 15.08.2023 г. е допълнено в частта му за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА В. И. Т. е осъден да заплати на адв. А. Е. А., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 1 800 лв. с включено ДДС. В частната жалба са изложени доводи, че не е бил представен списък по чл. 80 ГПК, което обуславяло недопустимост на молбата. Ответницата по жалбата е изразила становище за нейната неоснователност. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК акт. Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за допускане извършването на съдебна делба между съделителите С. В. Д. – Т. и В. И. Т. на делбения имот при равни квоти. В последното проведено съдебно заседание на 06.06.2023 г. преди даване ход на устните състезания е представен документ, озаглавен „Списък на разноските на основание чл. 80 ГПК“, в който се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв и документ за регистрация по ДДС. С решението не са присъдени разноски в полза на ответницата по въззивната жалба. По молба на процесуалния представител на същата е поискано допълване на въззивното решение в частта му за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата е уважена, като са присъдени разноски в производството пред въззивната инстанция. Същите са определени в размер на 1 800 лв., като е прието, че не е било нужно страната да посочва размер на претендираните разноски. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от същия закон, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При наличието на тези предпоставки съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъжда другата страна да ги заплати. Следователно, размерът на възнаграждението подлежи на определяне по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК въвежда задължението за представяне на списък на разноските като положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разясненията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като такъв списък е необходим дори при извършване на един единствен разход. В хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ, тъй като реален разход не е извършен, то е достатъчно в списъка по чл. 80 ГПК да се посочи, че се претендира от пълномощника присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, чийто размер е определям от съда по правилата на горепосочената Наредба. В случая горните изисквания са били изпълнени. В обобщение, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението, в частта му за разноските, е била допустима и основателна, поради което обжалваното определение, с което същата е уважена, подлежи на потвърждаване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,