Определение № 50025 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1559/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. К., в качеството й на пълномощник на ищцата по спора и касатор в настоящото производство Г. Й. Й., за допълване и изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 50119 от 05.01.2024г. в частта за разноските, присъдени в полза на ответното дружество за първоинстанционното и въззивното производство, както и за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по чл.38, ал.2 ЗА за въззивното производство с оглед изхода на спора. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД не депозира становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Решение № 50119 от 05.01.2024г. е отменено Решение № 117 от 09.03.2022г. по в.т.д. № 785/2021г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 207 от 01.06.2023г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. Й. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, вместо което е постановено присъждане на допълнително обезщетение в размер на 30 000 лв., или общо 150 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата И. Г. Й., причинена от ПТП на 09.12.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, начиная от 22.01.2019г. до окончателното й изплащане. С решението си съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски за първоинстанционното и въззивно производство в посочената в молбата по чл.248 ГПК част досежно присъдените в полза на ответното дружество разноски с оглед изхода на спора. Като съобрази, че с влязлото в сила решение искът по чл.432 КЗ е уважен за 150 000 лв., следващите се на ответника разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска / за 50 000 лв. / възлизат на 1 608.75 лв. от общо сторените 6 435 лв. За въззивното производство разноски на ответника не се следват по съображения, че сторените такива са само за заплатена държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение в осъдителната част от 140 000 лв., която е потвърдена с постановеното по спора решение на ВКС. Следователно, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски над сумата от 1 608.75 лв., както и изцяло в частта, с която на последния са присъдени разноски в размер на 400 лв. В останалата част молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. С въззивното решение, с което като краен резултат искът по чл.432 КЗ е уважен в размер на 120 000 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА ответното дружество е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4 716 лв., с вкл.ДДС, за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Й. пред въззивната инстанция. Видно от мотивите на въззивното решение, размерът на възнаграждението е определен съгласно чл.7, ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При преценка основателността на искането, настоящият състав на ВКС съобрази, че след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. При определяне размера на дължимото по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, освен цената и спецификата на предоставената услуга, следва да се съобразяват вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и най-вече – фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че въпреки постановеното с касационното решение уважаване на иска в по-голям размер / с 30 000 лв./, няма основания за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата над присъдения за въззивното производство размер от 4 716 лв. В случая участието на същия се изразява в изготвяне на въззивна жалба и отговор на подадената от ответното дружество въззивна жалба; участие в едно съдебно заседание, без събиране на нови доказателства, в хода по същество на което е поддържал съображенията от въззивната жалба и депозирания отговор; по основния спор за справедливия размер на обезщетенията в сходни случаи и по възражението за съпричиняване е формирана богата и последователна съдебна практика, което значително облекчава защитата на ищцата. По тези съображения и като съобрази правилото на чл. 271,ал.1,изр. второ ГПК за невлошаване положението на жалбоподателя, настоящият състав намира, че няма основания за изменение на присъденото с въззивното решение адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК на процесуалния представител на ищцата за въззивното производство чрез присъждане на допълнително такова. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС