Определение № 8039 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. Й. срещу определение № 1475 от 07.05.2026 г., постановено по административно дело № 365/2026 г. от Административен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 95-00-238/08.04.2026 г. на Постоянния секретар на Министерство на външните работи и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като необосновано с конкретни твърдения по отношение на отделни части на оспорения акт се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. В представен по делото писмен отговор Постоянният секретар на Министерство на външните работи (МВнР) излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Плевен е била Заповед № 95-00-238/08.04.2026 г. на Постоянния секретар на МВнР, с която е наредено да му бъде предоставен достъп до търсената със заявление с вх. № ЗДОИ-70/19.03.2026 г. информация, като е прието, че търсената информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация и достъп до нея следва да бъде предоставен, като в заповедта подробно по пунктове е посочен начинът, по който същата се предоставя. Предвид съдържанието на заповедта, с която искането на Й. е удовлетворено с разпореждането да му бъде предоставен достъп до цялата искана информация обоснован и правилен е изводът в обжалваното определение, че в случая за жалбодателя не е налице правен интерес от оспорване на акта. Обстоятелството, че същият не е съгласен с начина на предоставяне е въпрос на изпълнение на заповедта и не променя факта, че обжалвания от него акт е изцяло положителен за него, при което не са налице предпоставките за оспорването му предвид разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение