Определение № 60432 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1999/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на управителя на „БУРНАРСКИ “ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 60124 от 22.06.2021 г. по т.дело №217/2020 г. на ВКС,Първо т.о, с което е оставена без уважение молбата на същата страна за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №92/03.06.2020 г. по същото дело, в частта за разноските, за присъждане, в полза на дружеството-жалбоподател, разноски в размер на 300 лева-адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да присъди разноски. Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор и не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на „БУРНАРСКИ “ЕООД по реда на чл.248 ГПК за допълване на постановеното на 03.06.2020 г. определение за прекратяване на производството по иска по чл. 47 ал.,т.4 ЗМТА в частта за разноските, съставът на ВКС,Второ т.о. е приел, следното: Производството по т. д. №217/2020г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., е образувано по иск с правно основание чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА, предявен от П. Д. З. и „АМ Корп“ ЕООД срещу „Бурнарски“ ЕООД. С молба от 29.05.2020г., преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, ищците са направили отказ от иска на основание чл.233 от ГПК и производството по делото е прекратено с определение № 92 от 03.06.2020г. Според съдебния състав на Първо т.о., в действителност, в случаите на прекратяване на производството по делото, поради направен отказ от иска, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Това обаче важи само когато разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото, тъй като до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото, ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото. В настоящия случай, след прекратяване на производството по делото, на 12.06.2020г. ответникът е депозирал отговор на исковата молба и молба за присъждане на разноски. Видно от представените писмени доказателства, разноските за адвокатско възнаграждение са извършени след постановяване на определението на съда от 03.06.2020г. за прекратяване на делото – договорът за правна защита и съдействие е сключен на 11.06.2020г., като на същата дата е изплатено в брой и дължимото адвокатско възнаграждение, предвид отбелязването в т.IV от договора. Поради обстоятелството, че разноските са направени след прекратяване на производството по делото, ищците не дължат заплащането им на ответника. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения, което съответства и на практиката на ВКС, на която съставът на Първо т.о. изрично се е позовал: определение № 463/07.10.2013г. по ч.гр.д. № 5009/2013г. на ВКС, I г.о.. Наведеното в настоящата ЧЖ изричното оплакване, че съдът е следвало да отчете обстоятелството, че въпреки, че договорът за правна помощ е сключен след прекратяване на производството по иска по чл.47 ал.1 ЗМТА и адв.възнаграждение е платено при сключването му, то последното се дължи като разноски, доколкото това е станало в срока за отговор на ИМ, е неоснователно: страната-ответник по иска и адвокатът, към който се е обърнала за предоставяне на правно съдействие, са могли и се предполага, че са се запознали с постановеното седем дни преди сключването на договора помежду им определение за прекратяване на производството, съответно- за липсата на предмет и основание за сключването му. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение