Определение № 46 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 766/2015 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадени молби вх. № 635/ 21.01.2015 г. от [фирма], вх.№ 633 и 634/ 21.01.2015 г. от [фирма] и вх.№ 632/ 21.01.2015 г. от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 95 от 16.12.2014 г. на Великотърновския окръжен съд по в. ч. гр. д. № 551/2014 г., с което са отхвърлени жалбите на [фирма] - [населено място] и [фирма] – [населено място], с които се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител по изп. д. № 659/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г., рег. № 725 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. С молба вх. № 1642/11.02.2015 г. е поискано допускане на обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК чрез спиране на предприетите изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № 20137250400659 по описа на ЧСИ В. Г., рег. № 725 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. При проверката относно допустимостта на производството настоящият състав констатира, следното: С разпореждане от 19.11.2014 г. е образувано Тълкувателно дело № 7/2014 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия за приемане на тълкувателно решение, което ще има значение за настоящото производство, а именно въпрос № 3: „Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?”. С решението по цитираното тълкувателно дело ще се даде отговор на поставеният въпрос, който е от значение за допустимостта на настоящото производството по отмяна, с оглед уеднаквяване на съдебната практика. С оглед на изложените съображения и по аргумент на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до приемането на решение от ОСГТК по Тълкувателно дело № 7/2014 г. По направеното искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело, съставът на ВКС, първо гражданско отделение, намира искането за недопустимо, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК, обезпечение на предявения иск може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Следователно в производството по отмяна като извънредно, извънинстанционно производство е недопустимо да се иска, съответно да се постановява определение по обезпечение на предявения иск. По реда на чл. 309, ал. 1 ГПК, при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК и по искане на страната, Върховният касационен съд може да спре изпълнението на влязло в сила осъдително решение, но в разглежданият случай решението, чиято отмяна се иска е по чл. 435 ГПК, а спирането на изпълнението по чл. 438 ГПК касае само производството при обжалване на решението пред окръжния съд и не е от компетентността на ВКС. Предвид изложеното, молбата за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното съставът на ВКС, първо гражданско отделение,