Определение № 441 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1970/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 95, ал. 5 ГПК. Образувано е по частни жалби вх. № 75454/21.10.202г. и вх. № 75455/21.10.2020г. на „РМС Тауър БГ” ЕООД, [населено място] срещу определение № 11936 от 30.09.2020г. по ч. гр. дело № 1990/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което са оставени без уважение подадените от „РМС Тауър БГ“ ЕООД молба с вх. № 73405/04.09.2020г. за освобождаване на дружеството от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС и молба с вх. № 73406/04.09.2020г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат в касационното производство. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и молбите да бъдат уважени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби са подадени от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и са насочени срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт в двете му части. За да остави без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер 15 лв., дължима по частна касационна жалба с вх. № 72582/13.08.2020г., съдебният състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК поради това, че от задължението за заплащане на държавна такса и разноски могат да бъдат освободени само физическите лица, които нямат търговско качество, а в конкретния случай молител е юридическо лице. Позовал се е и на константна практика на ВКС в същия смисъл. За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, въззивният съд се е аргументирал с разпоредбите на чл. 5 и чл. 24, т. 3 ЗПрП, съгласно които правна помощ се предоставя само на физически лица /чл. 5/ и същата не се предоставя в случаите на търговски и данъчни дела по Данъчноосигурителния кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ /чл. 24, т. 3/. Приел е, че липсва законова възможност за предоставяне на правна помощ на юридически лица, и се е позовал на константна практика на ВКС в същия смисъл. Определението на Софийски апелативен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено. Съгласно формираната константна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285/05.07.2019г. по ч. т. д. № 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 193/24.04.2019г. по ч. т. д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141/20.02.2019г. по ч. т. д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 122/12.02.2019г. по ч. т. д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи предварително съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България /жалба № 68334/01/, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша /жалба № 39199/98/, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша /жалба № 48140/99/, като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12, GREP/FreistatBayern/ принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. В молбата за освобождаване от държавна такса и в молбата за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат частният жалбоподател е изложил, че исканията са направени с оглед финансовото му състояние. С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по частната касационна жалба – 15 лева, от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, минималния размер на адвокатското възнаграждение за частната касационна жалба – 200 лв., както и правно-организационната му форма и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, чийто едноличен собственик - БД Инвестмънт С.А., Чуждестранно юридическо лице, Държава Люксембург, е друго търговско дружество, по отношение на което не са изложени твърдения за финансова затрудненост, нито са представени доказателства следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение