Определение № 1880 от 17.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1527 от 27.01.2025 г. по вх. рег. на ВКС (идентична с частна жалба с вх. № В – 149 от 27.01.2025 г. по вх. рег. на ВКС), подадена от М. Д. Д. и „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез управителя М. Д. Д., против определение № 28/07.01.2025 г. по ч. т. д. № 2522/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което: 1. е потвърдено определение № 2181/31.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1840/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 118992/18.12.2023 г. срещу определение № 4091/22.11.2023 г. по т. д. № 2772/2021 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение исканията за отвод на съдията-докладчик и за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене; 2. е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 24455/26.09.2024 г. срещу определение № 2181/31.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1840/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1589/25.04.2024 г. по т. д. № 2772/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на М. Добрев Добрев за отмяна на наложената му глоба в размер на 300 лв. с разпореждане № 1453/16.02.2024 г. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна ведно с присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 9 800 лв. Изложени са и редица съображения, които са неотносими към предмета на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Пътно строителство“ АД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност и подаването ѝ в резултат на злоупотреба с процесуални права. Отговор е постъпил и от Р. Р. Г. – Ч., ЧСИ с рег. № 925 на КЧСИ, чрез адв. А. Т.. По изложени в отговора съображения моли частната жалба да бъде оставена без уважение поради правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Частната жалба в частта ѝ срещу определение № 28/07.01.2025 г. по ч. т. д. № 2522/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о., в частта, с която е потвърдено определение № 2181/31.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1840/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 118992/18.12.2023 г. срещу определение № 4091/22.11.2023 г. по т. д. № 2772/2021 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение исканията за отвод на съдията-докладчик и за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За да потвърди определение № 2181/31.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1840/2024 г. на Софийски апелативен съд в посочената част, предходният състав на ВКС е приел, че първоинстанционното определение не попада сред подлежащите на обжалване определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито е преграждащо развитието на производството, нито в процесуалния закон е предвидена възможност за обжалване на определение с това съдържание. Т. е., частната жалба срещу него, като процесуално недопустима, правилно е оставена без разглеждане от Софийския апелативен съд. При произнасянето си, ВКС изрично е посочил, че в тази си част неговото определение е окончателно, което разрешение се споделя и от настоящия състав. Определението на Софийския апелативен съд, като преграждащо развитието на производството и постановено от апелативен съд, е подлежало на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд (чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Частният жалбоподател се е възползвал от правото си на частна жалба по този процесуален ред, като с постановяването на определение № 28/07.01.2025 г. по ч. т. д. № 2522/2024 г. на ВКС предвиденият от законодателя инстанционен ред за защита е окончателно изчерпан. В останалата си част частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 2181/31.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1840/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение № 1589/25.04.2024 г. по т. д. № 2772/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на М. Добрев Добрев за отмяна на наложената му глоба в размер на 300 лв. с разпореждане № 1453/16.02.2024 г., предходният състав на ВКС е изложил мотиви, че тези въззивни определения не подлежат на касационно обжалване. Тези изводи на състава на ВКС следва да бъдат споделени. Определението по чл. 92, ал. 3 ГПК, с което горната инстанция се произнася по частна жалба срещу определение по чл. 92, ал. 2 ГПК, постановено по искане за намаляване или отмяна на наложена глоба от съда, който я е наложил, няма преграждащ характер. С него не се дава и разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като частното производство по отмяна и обжалване на наложена глоба не се води по молба за защита или съдействие на лично или имуществено право. В този смисъл е разяснението, дадено с Тълкувателно решение № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 60204/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1905/2021 г. на ВКС, IV г. о., определение № 386/12.06.2019 г. по ч. т. д. № 1165/2019 г. на ВКС, I т. о., определение № 168/22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1705/2017 г. на ВКС, III г. о. и др. С постановяване на определението по чл. 92, ал. 3 ГПК предвиденият в закона процесуален ред за защита срещу наложената глоба е изчерпан, поради което в тази си част, определението на предходния състав на ВКС, като правилно, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т. о.