Определение № 814 от 18.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1627/2023 г.

Производството е по чл. 48 ЗМТА. Ищцата А. А. Д. с ЕГН [ЕГН], лично и в качеството си на ЕТ Д. 51 – А. Д. с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е подала искова молба срещу ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК] за прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 12.09.2023 г. по арбитражно дело № 74/2023 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, с което е осъдена да заплати на ответника суми в общ размер на 162 828, 89 лв. по договор за „бизнес кредит“ от 05.02.2021 г., на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В исковата молба са изложени подробни доводи относно това, че ищцата е сключила договора за кредит в качеството си на потребител по смисъла на ЗЗП и следва да се ползва от съответната законова защита, макар че за нуждите на кредитирането, без да разбира последиците от този акт, формално е била регистрирана като ЕТ. В молбата са направени особени искания за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавна такса и разноски и за спиране изпълнението на атакуваното арбитражно решение. За да се произнесе по така направените искания и след като прецени, че исковата молба е допустима, съдът съобрази следното: Дължимата държавна такса за производството възлиза на 6 513, 16 лв. А. Д. е представила нарочна молба, както и декларация относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в които под страх от наказателна отговорност е изложила, че доходите й са в размер на 550 лв. месечно от пенсия, притежава един жилищен имот, който е ипотекиран в полза на ответното дружество, има влошено здравословно състояние, изискващо месечни разходи в размер на 150 лв., има регистриран ЕТ, който никога не е осъществявал дейност и не е генерирал приходи, не притежава МПС, няма парични влогове или друго имущество, от което да се издържа, а съпругът й е починал. Предвид горното и при съобразяване, че исковата претенция се основава на фиктивността на търговското й качество съдът намира, че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимите за производството такси и разноски и са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което първото искане се преценява като основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗМТА, спиране на изпълнението на арбитражно решение се постановява срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната на арбитражното решение. В конкретния случай, както се посочи по-горе, се претендира установяване нищожност на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК. По въпроса дали на ищцата ще бъде признато качество на потребител съдът ще се произнесе при постановяване на акта си по същество, но наведените от нея твърдения в достатъчна степен обосновават извод, че същата на настоящия етап от производството следва да се ползва от привременната потребителска защита в съответствие със задължителната практика на СЕС. Последната е в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, според която потребителят, макар да не разполага с необходимите финансови средства, за да спре изпълнението на постановено срещу него осъдително решение следва да учреди обезпечение, забележимо надвишаващо стойността на договора за кредит (отпуснат в размер на 24 000 евро), особено когато изпълнението е насочено върху единственото му жилище, какъвто е и настоящият случай съобразно данните по делото. Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи искането за спиране на изпълнението на арбитражното решение, без да прилага условието по чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение