Определение № 447 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1977/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 5067 от 20.08.2020 г. по в. гр. д. № 13703/2018 г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав (с характер на определение) в частта, с която е допълнено постановеното по същото дело решение № 4219 от 14.07.2020 г., като на въззивницата Р. И. М. са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 1400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил разноски на ищцата, доколкото такива не са били претендирани от нея до приключване на устните състезания, а едва след постановяване на решението по делото, в което изрично е отразена липсата на искане за разноски. Освен това, релевира и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответницата по частната жалба – Р. И. М. от [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна в писмен отговор от 19.10.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. За да уважи молбата на въззивницата Р. И. М. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., решаващият състав е приел, че с оглед изхода на делото същите са дължими и че плащането им в брой е доказано от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.06.2020 г. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Съгласно задължителните указания в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, крайният срок, в който може да бъде предявена претенция за присъждане на разноски, е съдебното заседание, в което е приключило делото в съответната инстанция. В случая този срок не е спазен. От приложеното в. гр. д. № 13703/2018 г. на СГС се установява, че до приключване на устните състезания по това дело въззивницата Р. И. М. не е заявила искане за присъждане на разноски за въззивното производство – нито с въззивната жалба, нито в проведеното открито съдебно заседание, нито с молбата вх. № 81614 от 20.06.2019 г., с която са изпълнени указанията на съда за представяне на пълномощно на подписалия въззивната жалба адвокат. Такова искане е направено едва с подадената по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК молба вх. № 73243 от 20.07.2020 г. Следва да се отбележи, че само по себе си, представянето на договор за правна помощ с отразено в него плащане на адвокатско възнаграждение не е равнозначно на искане за присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение, след като липсва изрично волеизявление на страната за това. С оглед изложеното, обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен, а молбата по чл. 248 ГПК – отхвърлена като неоснователна. Независимо от този изход на делото, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено. В трайната практика на ВКС се приема, че: Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски; То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебният акт; Поради това не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производството по чл. 248 ГПК (определение № 76/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на ВКС, III г. о. и в цитираните в него определения на ВКС). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение