Определение № 2767 от 03.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1099/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. против решение № 131/ 14.02.2025 г. по гр.д.№ 2210/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 61/21.05.2024 г. по т.д.№ 89/2023г. на Софийски окръжен съд, в частта му с която предявеният от касатора против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ иск, с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. с ал.1, т. 2 КЗ, е отхвърлен за разликата между присъдените 20 000 лева и претендираните 30 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД, предвид неоправдано занижения размер на присъденото обезщетение. Като възпроизвежда установената, според нея, фактическа обстановка по спора, без да акцентира върху конкретно несъобразено от въззивния съд обстоятелство, във връзка с конкретно приложим критерий за преценка търпимите неимуществени вреди, страната намира, че така определеният размер от 20 000 лева не ги обезщетява адекватно. Ответната страна - Сдружение „НББАЗ„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като никой от формулираните въпроси не кореспондира с решаващ извод на въззивния съд, който да се явява в противоречие с посоченото ППВС № 4/1968 г.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Ищцата Н. А. А. е предявила иск, с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, против ответника Сдружение „ НББАЗ „, като претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинност с ПТП от 04.01.2023 г., по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на автомобилистите при чуждестранен застраховател, автомобил, който чуждестранен застраховател е без кореспондент на територията на Република България. Материално-правната легитимация на конституирания ответник не е предмет на спора във въззивна инстанция. С исковата молба се твърдят следните претърпени увреди: счупване на долния край на раменната кост, довело до болки и ограничени движения на дясна раменна става, оток и ограничени движения на дясна лакътна става и болки в палеца на лявата ръка. Не е заявен вида на лечението и неговата продължителност, освен факта че възстановяването на ищцата продължава. В първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която - в относимата си към предмета на спора, пренесен в настоящата инстанция, част -констатира единствено вида на получените при ПТП увреждания от ищцата: фрактура на главичката на дясна лъчева кост в областта на дясната лакътна става, контузия на дясна мишница, охлузвания на ляво коляно и първи пръст на лявата ръка, както и че в представената медицинска документация няма данни за назначена на пострадалата терапия, лечебни процедури и рехабилитация. Ищцата не се е явила на назначения от експертизата преглед. По делото е изслушан свидетелят Т. А., син на ищцата, свидетел на ПТП, който споделя, че майка му получила охлузване на колена и на лява ръка при пръстите, както и фрактура на раменна кост / насетне говори за лакътна /, която не подлежала на гипсиране и е лекувана консервативно – с шина, поставена за около 2 месеца. Твърди, че и до момента пострадалата не може да натоварва ръката си, поради болка, а ако не я движи рязко успява да вдигне ръката си в пълен обем, но при домакинска и друга работа й е труден захвата, отново поради болка. Потвърждава, че не е лекувана оперативно, а с обездвижване на лакъта, като са й предписани обезболяващи и медикаменти за калциране на костта. Шината и подлакътника били премахнати след втория месец. Свидетелят споделя, че майка му изпитва страх да се вози в кола и заради уплаха дори й лели куршум. Първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 20 000 лева, като е отчел липсата на съдействие от страна на ищцата, за установяване на актуалното й състояние след увреждането, поради което е невъзможно да се установи обективно налице ли са остатъчни явления от травмите. Предвид това съдът приема, че е налице пълно възстановяване. Съобразил е възрастта на ищцата към момента на увреждането – 48 г. и възстановителния период от 1 – 1,5 месеца, през който е изпитвала силни болки в областта на лакътната става. Съдът е отказал да сподели предположенията на КСМАТЕ, че е възможно при физическо натоварване на крайника и промяна на времето ищцата да изпитва болки и същите да останат до живот, тъй като не са изградени въз основа на обективни данни, по причина поведението на самата пострадала. Въззивната жалба на Н. А., идентична с подадената касационна жалба, интерпретира фактическата обстановка по делото и възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, но не навежда доводи за допуснати от съда процесуални нарушения и поддържа неправилност единствено поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, преценявайки че се касае за претърпяна една средна и няколко по-леки телесни повреди, от които първата - фрактура на лъчевата кост в областта на дясна лакътна става / фрактура на хумерус / - с най-голяма продължителност на възстановяването - консервативно, до месец и половина, през който период, с постепенно затихване, ищцата е изпитвала силни болки и страдания. Съдът е приел, че възстановяването е пълно, без трайни последици за здравето на пострадалата, доколкото тя сама е попречила за установяване на обективното й състояние. Отчел е възраст от 49г. към момента на ПТП, както и социално – икономическите условия в страната към 2023 г.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 – чл. 271 ГПК, след като съответната страна – въззивник излага голословни твъдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивна инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първоинстационния съд, вкл. при положение че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК ?; 2/ Следва ли при постановяване на решението САС, 2 състав да се позове на конкретни разпоредби от материалния закон, въз основа на които гради своите изводи ?; 3/ При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви, кои от доказателствата кредитира и кои не ? Към всеки от въпросите не е обосноваван отделно допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, нито е посочена обща приложима хипотеза, като изложението се позовава единствено на ППВС № 4/1968 г.. Всички въпроси не удовлетворяват изискването за правни, тъй като не кореспондират с касационните доводи на страната, ограничени – вкл. във въззивна инстанция - до приложението на материалния закон – чл.52 ЗЗД, без да се навежда неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния, респ. от въззивния съд, вкл. поради необсъждане на относими към предмета на спора доказателства, доводи и възражения на страните, или поради излизане извън обхвата на въззивните доводи на ответника, подал също въззивна жалба. Касационната жалба не съдържа доводи за неправилно несъобразени от въззивния съд обстоятелства или неправилно съобразени такива, в разрив със съдържанието на въззивната жалба на противната страна, относими към определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, а фрагментарно се сочи неговата неадекватност спрямо установеното, без последното да е било убедително и изчерпателно, вкл. с оглед поведението на пострадалата. Отговор на тези въпроси не би бил от естество да промени правния резултат, тъй като не са в обхвата на дължимото от настоящата инстанция произнасяне. Вторият въпрос е в обективно несъответствие със съдържанието на мотивите и очевидно не отчита, че предмета на спора в касационна инстанция е ограничен до приложението на чл. 52 ЗЗД, която норма въззивният съд изрично е посочил, в обосноваване размера на присъденото обезщетение. Отделно от това, по никой от въпросите – процесуални по съдържание – не е обоснован допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Цитираното ППВС № 4/1968г. е относимо единствено към мотивиране размера на присъденото обезщетение, в аспект на което не е формулиран правен въпрос, а и няма кореспондиращ касационен довод. Не е и установимо от настоящия съд неспазване на задължителните указания на т.11 от Постановлението, като се вземе предвид, че съдържанието на мотивите е проекция на доказването в конкретното исково производство, което в случая не се отличава с изчерпателност. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение