Определение № 60261 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 738/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. К. Д. К. обжалва определение № 87 от 24.03.2021 г. по ч.т.д. 253/21 г., ВКС, 1 ТО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността, за оставяне без разглеждане на негова молба от 18.12.2019 г., имаща характера на възражение на основание чл. 690 от ТЗ, като просрочена. В частната жалба излага съображения за неправилност на определението. Счита, че след като в определението на Апелативен съд – София му е посочено, че подлежи на обжалване, то има право на жалба. Освен това, на основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, определението подлежало на триинстанционен контрол, защото е преграждащо. Моли да се отмени определението. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението на Върховния касационен съд по ч.т.д. 253/21 г., е връчен на частния жалбоподател на 18.03.2021 г. Частната жалба е подадена на 25.03.2021 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 275 от ГПК срок. Определението на състава на Върховния касационен съд, като преграждащо, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подлежи на обжалване. С обжалваното определение, Върховният касационен съд на Р България е приел, че подадената частна жалба от К. Д. К. срещу определение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността за оставяне без разглеждане на възражение по чл. 690 от ТЗ е недопустима. Съдът е установил, че по подадена от К. молба от 18.12.2019 г. вх. № 156751 Софийски градски съд, като съд по несъстоятелността на „Н и Д инвест“ ООД, е приел, че същата има характера на възражение на основание чл. 690 от ТЗ срещу списък с неприети вземания и я е оставил без разглеждане, като е приел, че възражението не е подадено в срок. Въззивният съд е приел установеното от първоинстанционния съд относно характера на подадената молба, представляваща възражение, на основание чл. 690 от ТЗ, срещу списъка с неприети вземания, съставен от синдика. Изводът, който е направил другият състав на Върховния касационен съд е, че частната жалба срещу акта на Апелативен съд е недопустима. Прилагайки нормата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, според която в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК, въззивният съд е направил извод, че е недопустимо обжалването пред Върховния касационен съд. ВКС е взел предвид, че определението на съда по несъстоятелността е преграждащо, но подлежи на обжалване по реда на ГПК само пред Апелативен съд, така както изрично е прието в чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ. Настоящият съдебен състав, на основание чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК намира, че определението на Върховния касационен съд е правилно. С оглед установеното по делото, а именно, че с молба от 18.12.2019 г. частният жалбоподател е посочил, че е предявил вземания, по т. 3 и 4 от молбата му в размер на 61 950 евро, 20 017,48 лв, както и сумата 1 506,46 лв с ДДС, които не са взети предвид в производството по несъстоятелност и спрямо, които не е определен неговият глас в събранието на кредиторите, въззивният съд правилно е споделил извода на първоинстанционния съд, че молбата има характера на възражение срещу неприетите вземания на жалбоподателя на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ. Установено е, че в списъка с неприети вземания, съставен от синдика и обявен на 10.07.2019 г. в търговския регистър, са включени вземанията на К. Д. К. в размер на 121 163,66 лв, на основание платена цена по предварителен договор от 14.02.2007 г. за покупко-продажба на апартамент 12 и мазе 10, находящ се в [населено място], ул. „Добри Немиров“ № 10-12, обявен за окончателен с решение на СГС, ГО, I -4 гр.д. 430 /11 г. и за разноски за подобрения в недвижим имот на обща стойност 21 523,94 лв. Така направеният извод, че подадената на 18.12.2019 г. молба с характера на възражение срещу списъка с неприети вземания, е подадена много по-късно от предвидения в чл. 690, ал. 1 от ТЗ срок и поради това преклудира правото на обжалване, е обоснован. Нормата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ предвижда, че извън посочените случаи в ал. 1 и 2 на чл. 613 а от ТЗ, актовете на съда по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред на ГПК. Съгласно разясненията в т. 6 от Тълкувателно решение 1/03.12.2018 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваемостта на съдебните актове е изрично регламентирана в закона. След като в чл. 613 а, ал. 1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, то е предвидено, че правилото е за обжалване само пред Апелативен съд на всички останали неспоменати актове в ал. 1 на чл. 613 а от ТЗ. Изключено е касационното обжалване на актовете на Апелативен съд, когато този съд се е произнесъл по същество. Правото на жалба не може да се извлича чрез тълкуване, а е предвидено единствено от законодателя. След като обжалваният акт, не е сред актовете, предвидени в чл. 613 а, ал. 1 и 2 от ТЗ, то не може да се приеме, че подлежи на обжалване по общия ред на ГПК. Поради съответствие на изводите в обжалваното определение, с посоченото тълкуване на чл. 613 а от ТЗ, следва да се приеме, че е определението на ВКС не е незаконосъобразно и не подлежи на отмяна. Въззивният съд е посочил, че определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, без да съобрази нормата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ. Правото на жалба и редът на обжалване са предвидени в закона, те не могат да произтекат от указанията на въззивния съд, поради което доводите на частния жалбоподател, в този смисъл са неоснователни. По изложените съображения ще следва да се потвърди определението на Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Р България