Определение № 60213 от 17.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 783/2021 г.
ВКС17.08.2021 г.докладчик Димитър Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от З. Й. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ап. 66, с ЕГН [ЕГН] с молба вх. № 4320/21.05.2021 година искане по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 394/14.05.2021 година, постановено по гр. д. № 783/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в частта му за разноските, като СТОЛИЧНА ОБЩИНА-гр. София, [улица], бъде осъдена да й заплати сумата от 600.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
С молба вх. № 4320/21.05.2021 година З. Й. Ц. е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 394/14.05.2021 година като Столична община бъде осъдена да й заплати сумата от 600.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответникът по молбата Столична община е подал отговор с вх. № 64 777/04.06.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допълване на определението, поради което молбата за това трябва да бъде оставена без уважение. В случай, че бъде прието, че са налице предпоставките за допълване на определението претендираното от З. Й. Ц. адвокатско възнаграждение е оспорено като прекомерно и е поискано намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 394/14.05.2021 година съставът на ІV г. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 260 246/29.09.2020 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ-Г състав, постановено по гр. д. № 16 252/2019 година, като по този начин е оставил без уважение подадената против него от Столична община касационна жалба с вх. № 301 008/10.12.2020 година. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и ответника по тази жалба З. Й. Ц. има право да иска присъждането на направени от нея разноски по повод на производството по касационната жалба. С постановеното по делото определение № 394/14.05.2021 година обаче такива разноски не са присъждани. Молбата на З. Й. Ц. е постъпила в съда на 21.05.2021 година, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска допълването на определението в частта му за разноските. Липсва представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но предвид, че касационният съд въобще не се е произнасял по този въпрос, липсата на списък не води до недопустимост на искането за допълване на постановеното по делото определение № 394/14.05.2021 година. С оглед на това молбата по чл. 248 от ГПК е допустима, но е неоснователна. За да се присъдят разноски то по делото трябва да са налице доказателства за реално направените такива. В случая единствено в подадения от процесуалния представител на З. Й. Ц. отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на сумата от 600.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, но освен че с отговора не е представен списък по чл. 80 от ГПК, не са представени доказателства, че исканите разноски наистина са били извършени. Поради тази причина касационният съд не се е произнасял по искането за разноски в постановеното по делото определение № 394/14.05.2021 година. Доказателства за такива разноски не са представени и с молбата по чл. 248 от ГПК, поради което и направеното с нея искане не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение