Определение № 2148 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна касационна жалба на П. В. П., подадена срещу определение № 1443 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 486/2024 г. от Административен съд – Монтана. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното определение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е следвало да прекратява производството пред себе си, обосновавайки се с аргумента, че единствено КЗЛД е компетентна да установява нарушения по ЗЗЛД. Твърди се, че предвид изричната норма на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД вр. с чл. 79 от Регламент 2016/679 (Регламентът/а) съдът също има правомощия да упражнява контрол върху спазването на ЗЗЛД. Първоинстанционният съд е приел от своя страна, че нарушенията по ЗЗЛД се установявали от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), следователно при липса на решение от страна на КЗЛД липсва годен административен акт. Поради тази причина не е налице предмет за оспорване. След като съдът взе предвид изложеното от касатора в жалбата пред административния съд и съобрази постановеното от същия, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес, за което постановеното от първоинстанционния съд определение се явява преграждащо по-нататъшния ход на производството. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни директно пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Правото на обжалване по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД представлява факултативна възможност за защита срещу действия или актове на администратора и на обработващия лични данни спрямо реда по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Тази възможност е предвидена и в чл. 79 от Регламента, съгласно което правило, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77 от Регламента. От посочените разпоредби е видно, че предметът на обжалване са действията и актовете на администратора и на обработващия лични данни. Поради тази причина конкретното действие или конкретния акт се явява и предмет на обжалване пред съда. Предвид така изясненото правилно и законосъобразно тълкуване на ЗЗЛД първоинстанционният съд не е следвало да прекратява производството, а да продължи съдопроизводствените действия до постановяването на краен съдебен акт. След като не е сторил това, той е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като незаконосъобразно е прекратил производството, доколкото са били налице всички положителни процесуални предпоставки и са липсвали процесуални пречки за водене на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение