Определение № 9296 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2025 г.

Образувано е по частна жалба от Ж. К., в качеството й на изпълнителен директор на "ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ" АД, с ЕИК108060915q чрез процесуален представител, адвокат Е. Б. Сергиева, преупълномощена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "ПОПОВ, АРНАУДОВ И ПАРТНЬОРИ", с адрес за кореспонденция в гр. София и електронен адрес, посочени в жалбата, против Определение №1615 от 29.07.2025г. на Административен съд - Кърджали, по адм. дело № 460/2025г. С него се оставя без разглеждане жалбата на представляващия дружеството срещу Решение № 91/02.05.2025г. на министъра на околната среда и водите. С последното се отменя Решение по ОВОС № СМ-01-01/2025г. на директора на РИОСВ-Смолян за одобряване осъществяването на ИП: "Добив на полиметални руди от проучвателна площ "Млечино"-находище Китница, в участъци "Чернигово" и "Мировец" в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], общ. Ардино, обл. Кърджали", с възложител: Горубсо-Кърджали АД гр. Кърджали и върната преписката за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с изложените в решението мотиви. Мотивите на обжалваното определение са, че разпоредбите на чл. 145, ал. 2, т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК предвиждат оспорване на решенията на по-горестоящия орган, когато с него се отменя, или изменя акта на долустоящия административен орган и въпросът е решен по същество. В случая e посочено, че въпросът не е решен по същество, поради което акта на по-горестоящия орган не подлежи на обжалване. Поддържа се в частната жалба, че на практика с обжалваното решение на по-горестоящия орган се е произнесъл по същество, изразяващо се в следното: На първо място се твърди, че в решението са посочени редица изводи и установявания, които от една страна са в компетентността на РИОСВ Смолян, а от друга, кореспондират с развитието на преписката и събрания изначално в нея доказателствен материал. На следващо място, се поддържа, че в решението на по-горестоящия орган се прави преценка по същество, че в условията по ОВОС е необходимо да се съдържа честотата на мониторинга, който следва да се извършва от възложителя, както и срокове, в които следва да извършва обследване на причините, довели до отклонения на качеството, при установяване на такива. На следващо място се твърди, че в решението се съдържат констатации за наличие на 70 водоизточника, за които не е изследван химическия състав на водата, като същевременно се констатира, че източниците за питейно битови нужди са извън зоната на взривните работи. Не са взети предвид изложенията на ДОВОС, извършва се оценка по същество относно почвите, като тези изисквания са включени като задължителни мерки, като при предходни разглеждания на преписката не е имало каквито и да е забележки и указания, свързани с компонента почви и други съображения в такъв смисъл. Поддържа, че предвид мотивите в предходни решения на съда, административният акт е в противоречие с тях. Също така, че е недопустимо при втора и трета оценка по ОВОС да се правят констатации, липсващи в предходно становище, като това е в противоречие с основни принципи на административния процес за последователност и предвидимост. Поддържа, че за възложителя е обективно невъзможно да допълни и преработи доклада в указания срок, в случай, че при всяко съгласуване се иска становище от различни специализирани органи, като след всяка отрицателна оценка се разширява техния кръг и обхват и се дават нови допълнителни указания. По изложените съображения се иска отмяна определението и делото върнато на административния съд за разглеждане по същество. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима по следните съображения: Спорът е за приложението на чл. 145 и чл. 98, ал. 2 АПК. И в двете разпоредби се предвижда, че на обжалване подлежи актът на по -горестоящия орган, с който е отменен или изменен актът на долустоящия орган и въпросът е разрешен по същество. Изразът "спорът е разрешен по същество" се разбира в теорията и практиката в смисъл, че са разпоредени материалните права на заявителя като е уважено или не искането му до административния орган. В този смисъл, когато актът на долустоящия орган е отменен и преписката е върната за издаване на нов акт, се приема, че все още материалните права и заявката по тях и претенциите не са разрешени по същество. Това разбиране е в "идеален случай", когато действително след отмяна на административен акт се налага допълнителни действия по издаване на нов административен акт при спаване на указанията на по - горестоящия административен орган. Това е стандартно процесуално поведение, когато има допуснато нарушение на процедурата, не са били взети предвид всички факти, не са събрани всички доказателства и др. при издаване на административния акт. Когато са налице обаче многократни обжалвания по административен ред и по съдебен ред, се поставя въпросът, как административният орган спазва указанията на съда, дали при последваща отмяна от по горестоящ орган на акт и се връща преписката, не се създава практика по необосновано забавяне на издаването на административен акт, дали не се включват указания, за действия, които са неотносими към предмета на административния акт и които действията са извън указанията на съда в отменително решение, или са ценени неотносими факти. В такъв случай се поставя въпросът за законосъобразността на това евентуално неоснователно забавяне при издаването на нов административен акт. Предвид обстоятелството, че е възможно актът да бъде издаден след значителен период след заявлението за издаването му както е в случая, това забавяне, ако е наистина необосновано, съпоставено с интереса от издаване на акта може да води до нарушаването на принципа за достъп до съд. В такава хипотеза, каквато се твърди, че е налице, следва да се признае правен интерес на страна в административното производство да обжалва решение на по-горестоящия орган, с което се отменя благоприятен за нея административен акт. Предметът на спора е от една страна дали са били налице фактическите и правни основания за отмяна на акта, и от друга, дали правилно е върната преписката за произнасяне от долустоящия орган, ако са налице хипотезите за произнасяне по същество на материалния спор от по-горестоящия административен орган. Тези въпроси в цитираната хипотеза налагат извод, че в определени случаи като изключение, разрешаване на въпроса по същество, не се отнася само за материалния спор, а и "процесуалния акт" по чл. 98, ал. 2 АПК всъщност съдържа материално правни въпроси от съществено значение за издаване на административния акт. Предвид изложеното настоящият състав намира частната жалба за допустима и по същество основателна, поради което определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съд и състав. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение