Определение № 75 от 03.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1924/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 от ГПК. Д. Н. Ч., С. С. Ч., Ц. Б. Ч. Д. Н. Ч. обжалват определение № 1681 от 10.07.2020 г. по в.гр.д. 2079/19 г., Апелативен съд – София, 10 състав, с което е оставена без уважение молбата им вх. № 79553 от 11.5.2020 г. за изменение на решението в частта за разноските. Излагат съображения за неправилност на определението. Считат, че неправилно са определени разноските, като се мотивират обстойно. Ответникът и останалите страни в процеса не са подали отговор на частната жалба. Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението е връчен на частните жалбоподатели на 21.07.2020 г. Частната жалба е подадена на 23.07.2020 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК. Подадена от процесуално легитимирани да обжалват определението лица, постановено по тяхно искане. За да остави без уважение искането на частните жалбоподатели за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е приел, че са неоснователни въззивните жалби на всяка от страните, решението било потвърдено и страните следвало да понесат разноски, така както са ги направили. Молбата за изменение на решението, подадена от частните жалбоподатели, съдържа искане за изменение на решението на основание чл. 248 от ГПК, като се сочи, че въззивните жалби съдържат искане да се отмени решението на първата инстанция, като се присъди по 30 000 лв на Д. Н. Ч., С. Н. Ч., Ц. Б. Ч. по 30 000 лв, а за Д. Н. Ч. 20 000 лв. като решението било потвърдено изцяло. Поискано е съразмерно присъждане на разноски, съобразно правилото на чл. 78 от ГПК. Видно е, че молбата е подадена на 11.06.2020 г. Решението е постановено на 12.03.2020 г. Решението може да се обжалва по реда на касационното обжалване. Съобщение с препис от решението е връчен на 19.05.2020 г. Срокът за обжалване на решението съгласно чл. 283 от ГПК е едномесечен. Следователно молбата, подадена на 11.06.2020 г. и е в срока за обжалване, а следователно и в срока, предвиден в чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските. Същата е допустима и произнасянето на въззивния съд е допустимо, на основание чл. 248 от ГПК. Искането е за допълване на решението, поради липса на произнасяне на въззивния съд. Представен е и списък с разноски преди приключване на устните състезания във въззивния съд. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищците по пряк иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм, физически лица и с въззивна жалба от ответника застраховател. Ищците са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени претенциите им, Д. Ч. и С. Ч. за разликата над 120 000 лв до 150 000 лв, Ц. Ч. за разликата над 120 000 лв до 150 000 лв, Д. Н. Ч. за разликата над 130 000 до 150 000 лв. Застрахователят е обжалвал решението на първата инстанция в частта, с която са уважени исковете за по 120 000 лв на Д. и С. Ч. и на Ц. Ч. 120 000 лв, на Д. Ч. 130 000 лв. Ищците Д. Ч., С. Ч., Ц. Ч. и Д. Ч. във въззивната си жалба са поискали присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на възнаграждение за осъществено представителство. Установено е в процеса, че е осъществено представителство съобразно представеното пълномощно от ищците за Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, както и пред въззивния съд са били представлявани от адв. Ч. и адв. Т., упълномощена от адвокатското дружество. Настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. 78 от ГПК, намираща се в общата част на ГПК, а следователно приложима и за разпределяне на разноските във въззивното производство, предвижда разпределение на разноските, като същото се извърши съобразно предвидените в тази норма правила. Независимо дали е налице уважаване или не на въззивната жалба, отговорността за разноски се разпределя по посочените правила съобразно изхода на спора. Следователно на ищците се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска, след като въззивният съд, извършвайки решаваща дейност, е достигнал до извод за потвърждаване на решението. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС. Няма основание приетото от въззивния съд, че при отхвърляне на жалбите и на двете страни, не се дължат разноски. Посоченият извод е в разрез с характера на въззивното производство като решаваща дейност, така както е разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, изходът на въззивното производство налага разпределение на разноските съразмерно на уважената част от исковете за ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и отхвърлената част за ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Доколкото само ищците са поискали изменение на решението в частта за разноските, само на тях трябва да се присъдят, съобразено с искането им и уважената част от исковете. Съгласно изхода на спора, на ищците следва да се присъдят разноски, изразяващи се само в адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска защита. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, на адвокатското дружество „Ч., П. и И.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 3 624 лв плюс 20 % ДДС, общо по 4 348 лв за осъщественото представителство на всеки от ищците: Д. Н. Ч., С. Ч., Ц. Ч.. За осъщественото представителство на Д. Ч. следващото се възнаграждение е в размер на 4711 лв, с вкл. ДДС. Възнагражденията се определят съразмерно на уважената част от исковете и с оглед обжалваемия интерес. По изложените съображения, ще следва да се отмени определението на Апелативен съд – С. и вместо него да се присъди на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 Задв в общ размер 17 755 лв., включващ ДДС. Така мотивиран Върховният касационен съд