Определение № 11309 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление, специализирано звено към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 852 от 18.09.2023 г. по кнахд № 763/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е спряно производството по КАНД №763/2023 г. по описа на Административен съд Хасково до произнасяне на СЕС по дело С-61/23. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че само фактическата констатация, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС и не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящият случай Административен съд Хасково е преповторил текста на преюдициалния въпрос, като не е обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове. Ответната страна е представила писмено възражение. Счита, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски по по делото. За да спре производството по делото, съдът е изложил мотиви, че е по АНД (К) № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване със следния въпрос - „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“, по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. В този смисъл е налице основанието на чл. 63 в от ЗАНН, във връзка с чл. 228, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно - в друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство. Частната жалба е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, като на ответната страна се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 410 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение