Решение № 5765 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11605/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция ,,Сертификационен одит на средствата по европейските земеделски фондове”– гр.София (ИА ,,СОЗЕФ‘‘), против Решение № 33750 от 16.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4329 по описа на Административен съд-София град (АССГ) за 2025 г. С решението на ищеца М. П. М. от гр. София е уважен частично предявеният от него иск и е присъдено обезщетение от 3000.00 (три хиляди) лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от обявената с Решение № 2874 от 19.03.2025 г. на ВАС за незаконосъобразна Заповед № ЧР-38 от 5.06.2024 г. на изп. директор на ИА ,,СОЗЕФ‘‘, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата си касаторът поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, които представляват касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касатора решението е недопустимо като произнесено по нередовна искова молба и при наличие на основания за спиране на делото. Твърди, че съдът е приложил две взаимно изключващи се правни основания и въпреки наличието на основания за спиране на делото, като неправилно е присъдил и съответно оценил размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение. В съдебното заседание се представлява от адвокат Спасова, претендира разноски като адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – М. П. М., от гр.София, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично. Постъпил е отговор на касационната жалба. Моли да се отхвърли касационната жалба. Излага аргументи за нейната неоснователност, поддържа направените изявления пред първоинстанционния съд и моли същото да бъде оставено в сила. Възразява срещу претендираното от касатора адвокатско възнаграждение като прекомерно. Представителят на Върховна касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на ищеца М. П. М. от гр. София е уважен частично предявеният от него иск и е присъдено обезщетение от 3000.00 (три хиляди) лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразната Заповед № ЧР-38 от 5.06.2024 г. на изп. директор на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на М. П. М. от гр. София. Претендираните вреди произтичат от незаконосъобразна Заповед № ЧР-38 от 5.06.2024 г. на изп. директор на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, отменена с Решение № 2874 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм.д. № 53/2025 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 19.03.2025 г. С нея на ищеца е прекратено служебното правоотношение на основание чл.106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от длъжността ,,главен юрисконсулт“ поради съкращаване на щата. В резултат на тази заповед ищецът твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди поради причинените му значителни и големи негативни емоции – стрес, отчаяние, обида, унижение, раздразнителност, апатия, чувство на срам, накърняване на правото на добро име сред приятелите, безсъние, влошаване на психическо здраве. Създалото се в тази връзка положение се е отразило негативно и на здравословното му състояние, както и на личния му живот. Сочи, че уволнението му е било вследствие на подаден от него сигнал срещу изп. директор на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘. От фактическа страна административният съд установил, че със Заповед № ЧР-38 от 5.06.2024 г. на изп. директор на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, на основание чл.106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, на М. П. М.– главен юрисконсулт при ИА ,,СОСЕЗФ‘‘ е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността в ИА ,,СОСЕЗФ‘‘. След обжалването й по съдебен ред, заповедта е отменена с Решение № 2874 от 19.03.2025 г., постановено по адм.д 53/2025 по описа на ВАС. Видно от съдебното решение, същото е влязло в сила на 19.03.2025 г. след осъществен касационен контрол по адм.д 53/2025 г. по описа на ВАС. В първоинстанционното разглеждане на делото са обсъдени представените с исковата молба доказателства. Разпитани са двама свидетели за обстоятелства, свързани с твърденията в исковата молба по отношение на семейния и социалния отзвук на издадените незаконосъобразни заповеди, както и личните преживявания на ищеца. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на изп. директор на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, вследствие на което са настъпили неимуществени вреди. Последните са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, издаден при изпълнение на административна дейност, като между акта и вредите е налице пряка причинно-следствена връзка. Въз основа на изложеното, административният съд е приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание спрямо ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, поради което, съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, е посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 3000.00 (три хиляди) лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай - ИА ,,СОСЕЗФ‘‘. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на подадения иск на М. П. М.. Правилно е прието от административния съд наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповед № ЧР-38 от 5.06.2024 г. ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, следователно е осъществен първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл АССГ правилно е посочил, че има пряка връзка между заповедта за уволнение и настъпилите вреди. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от съда мотиви и не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на М. П. М. от незаконосъобразната заповед на изпълнителния директор на ИА ,,СОСЕЗФ‘‘, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение степента и характера на преживените болки и страдания. Правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетелите на ищеца – Д. и Л., които добре описват емоционалното му състояние, душевни терзания и неблагоприятните промени, настъпили в социалната и семейната среда, които лицето е понесло в резултат на оставането си без работа. Що се отнася до възражението, че решението на АССГ е постановено по нередовна искова молба, като с нея се претендира обезщетение за неимуществени вреди от прекратяване на служебно правоотношение на две различни взаимно изключващи се основания- по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), които не могат да се съединяват кумулативно, както е направил ищеца. Съединяването може да е само евентуално и от това следва, че едно от двете производства трябва да бъде спряно. Ищецът не може да търси едновременно защита и от общ и специален закон, защото така би се постигнало неоснователно обогатяване за едни и същи вреди. ВАС не е намерил искането за спиране на настоящото производство до приключване на адм. дело №4707/2025 на АССГ за основателно, предвид обстоятелството, че се отнася до различни правоотношения, формирани от различни правни норми в законодателството ни и производството не е било от значение и няма преюдициален характер по отношение на настоящото дело. Практиката на ВКС показва, че е възможно обезщетяването на вреди, подведени под различна правна норма, в случая чл. 34 ЗЗЛПСПОИН, но формирани при идентичност на фактическите обстоятелства за пораждането им. Първоинстанционният съд правилно посочва, че последващото назначаване на ответника в Министерство на икономиката няма отношение към факта на причинените му страдания вследствие на незаконосъобразното му уволнение. Фактът, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена след 9 месеца в резултат на воден съдебен процес, както и общественото състояние пред близки и пред семейство за незаконосъобразно освобождаване от длъжност дават основание да се приеме, че за ищеца са настъпили сериозни морални вреди. Настоящата инстанция счита, че административния съд правилно е приел основанията на свидетелите за непротиворечиви и взаимно допълващи се. С оглед ангажираните гласни доказателства първоинстанционният съд стига до заключението, че е налична причинно-следствена връзка между незаконосъобразното правно действие на изп. директор на ИА ,,СОЗЕВ‘‘, издал отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение и влошаването на здравословното и психическо-емоционалното състояние на ответника по касация. Именно затова и настоящата инстанция намира за правилни изложените от АССГ в тази връзка мотиви. Настоящия съдебен състав намира за правилни и изложените мотиви относно размера на присъденото обезщетение. Същото не е занижено, адекватно е определената сума на периода през който лицето е търпяло установените вреди. Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил исковата претенция на М. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ИА ,,СОЗЕВ‘‘ в присъдения размер. Правилно е уважен и акцесорния иск за лихви. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,