Решение № 13101 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2014 г.

Решение № 13101 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Никола Георгиев Плачков от гр. Кърджали против Решение № 1172 от 09.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3890/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 091301910/05.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1059/14.10.2013 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от процесуалния представител юрск. Рашева и в становище по съществото на спора, изразено от юрск. Панова, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Никола Георгиев Плачков против РА № 091301910/05.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1059/14.10.2013 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), по чл. 48 ЗДДФЛ за периоди 2007, 2008 и 2009 г., както и задължения за задължителни осигурителни вноски за същите периоди, ведно с лихви за забава. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Също така съдът, поотделно и в съвкупност е анализирал и събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - заключение на съдебно-счетоводна експертиза. За да отхвърли жалбата на Никола Георгиев Плачков първостепенният съд е приел, че правилно е установено, че данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, до започването на ревизията не е подадена декларация за част от периодите, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити доходи и за приходи с неясен произход Прието е че разходите на касатора, имущественото и финансовото му състояние значително надвишават законно придобитите доходи. Не са възприети възраженията на жалбоподателя по основния формиран спор - дали паричните средства, получени по банковите сметки на РЛ са негов личен доход или са оборотни средства на управляваните от него търговски дружества или дружества, или в които лицето има дялово участие /"Сигма Г" ООД, "Омега лукс 2" ООД, "Бета М%" ООД, "Риалто 2004" ООД, "М Колор 33" ООД, "Делта М 72" ООД, "Евро класик" ООД, "Евро дизайн 2003" ООД, "М Консулт 82" ООД, "Джоно 2" ООД, "М плюс 22" ООД и "Сигма дизайн" ООД/. Решението е правилно. По делото не се спори, че за процесните ревизирани периоди /2006 г. -2009 г./ касаторът е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 4 от ЗОДФЛ (отм.) и на основания чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), съответно - чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за получените облагаеми доходи от източници в България. Данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Основният спорен въпрос, поставен и с касационната жалба, е относно произхода и основанието на средствата, получени от РЛ по собствените му банкови сметки като ФЛ. Относно получаването на тези средства, в размерите, посочени в РД и РА, не се спори, което е установено в хода на ревизионното производство и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според касатора ревизиращите органи и първоинстанционният съд погрешно е необективно да приели, че така постъпилите средства са укрити доходи на ФЛ. Твърди, че тези суми са постъпления от строителна дейност и продажба на мебели в търговските обекти на фирмите, на които е управител като постъпилите по личните сметки средства са теглени и предавани в касите на дружествата. В касационната жалба са посочени лица, на които са продадени жилища и лица, служители в търговските обекти, които съответно са внасяли суми от продажби на жилища и от оборота на търговските обекти като се твърди, че тези обстоятелства са установени съобразно дадените от тези лица обяснения в хода на ревизионното производство. Посочени са също три лизингови фирми, от които по сметките на РЛ са постъпвали средства като се твърди, че тези средства са цена на стоките /мебели/, които са продавани на всяка една от фирмите. Касаторът счита, че тези обстоятелства са установени с писмени доказателства - договори за финансиране на продажби на стоки и от събраните гласни доказателства - св. Попов. Наведените доводи и възражения в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът обосновано и законосъобразно ги е приел за неоснователни. На първо място правилно е прието, че с оглед характера на извършената ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, се прилага правилото по чл. 124, ал. 2 ДОПК като фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Ето защо е в доказателствена тежест на РЛ и настоящ касатор да докаже, при условията на пълно доказване, твърденията си относно вида и характера на получените от него средства, а именно, че същите не са собствени, а са получени от името и в полза на трети лица. Нито въз основа на представените оборотни ведомости и ГДД по чл. 92 ЗКПО на "Сигма Г" ООД, "Евро дизайн 2003" ООД и "Делта М" ООД, нито въз основа на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, може да се формира ползващият лицето извод, че постъпленията по банковите му сметки представляват обороти на тези дружества. Липсва съвпадение между сумите, не е установено основаните за извършване на банковите преводи, липсва каквато и да било установена връзка между постъпилите суми при РЛ и оборотите на тези дружества, вкл. и данни за последващо касово внасяне на средствата в тези или други дружества. При съпоставяне от страна на експертизата между средствата, получени по банковите сметки на РЛ като суми, дати, вносители и основания и счетоводните данни по сметките от приходи от продажби на дружествата, не се установява съпоставимост, идентичност, а оттам и различно основание и произход на получените средства. В тази връзка дадените обяснения в ревизионното производство от част от вносителите на средства не са достатъчни да установят основанието за внасяне на средствата, още повече, че от тези лица не са събрани показания, пряко и непосредствено от съда. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Попов като обективни и безпристрастни с оглед на обстоятелството, че същият е заинтересован от изхода на спора предвид особените му отношения с РЛ - като негов съдружник и съуправител в част от посочените по-горе търговски дружества. Освен това, тези показания са неконкретни и непоследователни, т. е. само въз основа на тях не може да се достигне до различен извод относно произхода на получените от РЛ средства. От изложеното следва обоснован извод, че касаторът не е успял да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, постъпили по сметката му, не са негови лични и имат установен друг произход и основание, тезата на жалбоподателя се явява недоказана с ангажираните писмени и гласни доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на Административен съд - Варна са формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, Никола Георгиев Плачков не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. На ответника по касация не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, тъй като такова се дължи еднократно за фазата на съдебното обжалване и е присъдено в максимален размер от първоинстанционния съд. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение