Определение № 1457 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 603/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ против определение № 11385 от 13.11.2025 г., постановено по адм.д. № 10328/2025 г. по описа на Върховният административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – Министерски съвет на Република България, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд оставя без разглеждане жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ против решение № 567 от 22.08.2025 г. на Министерския съвет на Република България и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение не е административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 АПК и прави извод, че същото не подлежи на съдебен контрол. Излага и съображения, че дори и да се приеме, че е налице административен акт, то за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице подлежащ на обжалване административен акт. Видно от съдържанието на оспорения акт е, че се взема решение да се проведе процедура за избор на превозвачи за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт на територия на Република България, като са определени географски региони със съответните пазарни сегменти; очертана е рамката на условията, които следва да бъдат включени при възлагане извършването на обществените превозни услуги; възложено е на зам. министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията да проведе процедурата за избор на превозвачи за извършване на обществени транспортни услуги с железопътен транспорт при условията на Регламент 1370/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 и по реда на Закона за обществените поръчки; отменено е решение № 227/20024 г. на Министерския съвет за провеждане на процедура за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт. От това съдържание на оспореното решение се налага извод, че със същото се поставя началото на производството по издаване на крайния акт за възлагане на обществена превозна услуга, поради което решението не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по арг. на чл. 21, ал. 5 вр. чл. 74 АПК. В подкрепа на този извод е и фактът, че с решението не се създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, или на неопределен брой лица, с него не се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, т.е. липсва задължителен елемент, определящ го като индивидуален или общ административен акт. Фактът, че се отменя предходен акт, е ирелевантен, тъй като не са налице данни въз основа на отменения акт да е започнало административно производство, завършило с издаване на административен акт. Ето защо обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,